86-та

Ако имах и компютър, ехеее!
😉
Големи хвалби, но почти не остана…

По-скоро беше скимтене.
– Има ли някой?
Подвикването отекна и накара настръхналия Алеко да подскочи. Неда, разбира се. И разбира се секунди след като го бе предупредила да внимава.
Викът й имаше резултат.
Шушненето, шуртенето или какъвто там беше шумът, изчезна.
– Луда ли си? – просъска викингът – Нали не знаем какво… кой ги е нападнал.
– Ако това, което ги е разпиляло е тук, шепотът или тъмнината няма да ни помогнат, господин по-зелена барета.
Тя вдигна ръка и с рязко щракване освети стаята.
Панически писък връхлетя върху двамата, и сякаш някакъв огромен прилеп се стовари върху запалката и я угаси.
Алеко първосигнално светна челника.
– Не, не мой, не смей! – изврещя дребният дядка пред него и се метна към момъка.
Колкото и да бе смутен, Алеко го сграбчи за ръката и го избута напред. Макар и дребен, старецът бе жилав и момъкът с труд го удържа да не грабне светлината от челото му.
– Чакай бе, дядо Горчиле! – извика му момчето, като се мъчеше да си свали челника с другата ръка. – Ние сме… Аз съм… Але съм…
Дядото продължи да се мъчи да го стигне. С рязко движение викингът откачи прожектора от главата си и като го вдигна високо, освети себе си и Неда.
– Виж ние сме! – почти изкрещя той на стареца, който продължаваше да се бори.
– Що щете тука, бе – изхриптя дядото. – Мащайте са, веднага!
Той спря да се мъчи и известно време стоя неподвижен като дишаше тежко. После се замоли:
– Деца идете си… Але, изведи я бре, излезте и ни оставете… трябва да ги освестя бре…
– Аз ли преча? – запита Неда малко дръпнато.
– Не е до пречене… не бива да те гледат… не бива да си тук…
Неда си припомни как малкият навън извръщаше погледа си, да не срещне очите й.
– Защо нея точно? – попита смръщено момъкът.
– Не, Ал, не е лично – сложи ръка тя на рамото му. – Виж… Май не трябва да има жена край тях… Поне докато не се събудят.
С леко кимване тя посочи надолу. Алеко мръдна лъча.
Пред тях, един до друг, натъркаляни до далечната стена лежаха калушарите. Най-близко, почти в средата на стаята, с лице обърнато към тавана, се бе проснал Делко. Водачът.
Ватафинът.
С лъвски скок дядо Горчил сграби челника от ръката на викинга и падна с него на земята. Отново настъпи пълна тъмница.
– Чакай, стой дядо… – извика Ал като махаше безпомощно с ръце из плътния мрак.
– Излизам, няма да преча! – каза Неда на висок глас. – Само не ни съсипвай светлика… Чу ли дядо? Махам се. – гласът й издайнически потрепери, но те не усетиха.
Тя се обърна и опипом откри входа към коридора.
– Ама, Недски… – нерешително промълви Ал.
– Какво, шубе ли те е без мен? Ти ще си им по-полезен и без това… Чакаме те вън… Но не се мотай.
– Ако щеш въри с нея – чу се хрипливия глас на стареца в тъмното.
– А ти? Нямаш ли нужда от помощ?
– Аз… не знам.
Дядото замълча. Алеко почака малко. Сърцето му бумтеше.
– Живи са… нали? – продума той и веднага съжали за тъпия въпрос.
Дядо Горчил не отвърна. След няколко мига момъкът усети как някой пъха нещо метално в ръката му.
– Берат душа… – изрече старецът прегракнало. – Но Деля е най-закъсал… Удари го през сите право него усойницата… Той у края е да ги издърпа… Но не удържа, изтръгна му ги…
Ал приклекна и леко светна върху пода.
– Да ги извадим ли навън? Може би ако подишат студен чист въздух…
– Да ни сгащи пак проклетницата? А нема нужда. Тука поне мога да я спирам, да не й давам сила да влезе…
– Тогава помощ да повикаме? Някой от селото…
Дядото цъкна с език.
– Няма кой да доде… Никой не мож извика.
Алеко наклони лъча, така че да освети лицето на водача, без да му
блести в очите.
Нещо в него трепна, когато забеляза че те са отворени.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: