Оооосемдесети ден предизвикване!

(Те в кръг застават до оградата строшена и буен огън палят пред стената, пред тях немее сляпа църква разрушена, без думи всява смут и студ в душата. Песента надига се в гърлата, и удрят спечената пръст с ботуши, с прътите от знамената дупките пробиват и забиват, и развяват, и думите от песен стара си припяват.)
„Тъмна доба кладенчово дъно,
в мътна коба бяла мома с було. Мома Дивна града заградила, Русалия хоро е извила.
Дири юнак оро да й води,
левент за жених да й проводи
Ела излез Русанта моме дива, годежари тебе песен свиват.”
(Вятър сгъва клоните или сами те свиват пръсти и леко се надвесват през оградата, поглеждат тъмни корени танцьорите – чевръсти са и песен леят, но по-далеч от нямата стена и сградата. Мъже ли са, момчета ли, те бавно обръча си стягат, и глас надигат, тежки думи, вино, мъка, плен и грях. Унесени не виждат как зад тях корени и клони се обтягат, пълзят и по земята бягат) „Годежари теб хоро играят,
калушари тебе знаят.
Люта дива Коледила,
неколнати души обвила.
Тебе молим в таа лоба,
Бяла моме, дигни мътна коба,
пуста града да не иде гроба” (Едрият мъж с калпака знамето си вдига и върху паницата пред огъня стоваря край, метален, остър)
😉

Реклама