77

– Настанила се е кат смия съща у момина пазва… Суче от млекото и кръв точи, сили лочи… тежка града е задигнала… Немощни са сите, не само ний старчугите остана’аме.
Ще знаиш чедо – кога си най-добър най-внимавай. Щото ако лесно даваш начи лесно си го получил, си викат… Щом си ларж начи не ти е много ценно… као деца дет си немат мерка за живота, пред тех сичко е равно… па иди им набивай у главата що ти е на сърце. Не си ли се чудил, що ората мерат с един аршин за тоз дет се държи као кърджалия, и с друг за тоя дето им прави мили очи… По лесно се доверяват на първия… Мислил ли си що?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: