67

Джойс-тайм-аут.

За втори път, но няма по-тежък ден от неделята, вервайте. Като пребит съм.  Добре че съм на работа утре.

🙂

***

Тъмни сенки вият площадчето, къщите сякаш са се сгушили отстрани и гледат с половин око полубудни, полунощни, полумесечни, нерешително бледнеещи в здрача. Димни облаци се носят на талази из въздуха, тежат и стъпват по земята, носят аромат на лежана трева, на дивен венец теменуги, на приглушен смях и бели китки.

Сред облаците-мъгли коси се ветреят, блясват усмивки, в кръг се редят и с девичи глас тихо пеят. Китките се сплитат, ръката ръка търси, пръстите се откриват и силно стискат, а краката това и чакали се понасят по ритъма на музата, дето е всички обзела. После в миг спират, ослушват се и отново в такт изсипват ситния си смях.

Нощ е.

Село Яперино спи.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: