66

Моторът изпърпори и спря рязко, вперил обвинителното око на фара си в тайфата.
Мъжът, който караше си свали каската. На светлината на челника на Ал, Ния с изненада разпозна дядото, чието вино бе опитала на няколко пъти снощната вечер.

– Готови ли сте? – запита той сухо.

Алеко кимна.

-Да, само да…

– Кой ще върне женорята? – прекъсна го грубо мъжът.

– Ами то… ние искахме…

– Нема искахме… – сурово каза дядото и си сложи каската. – – Не могат се качат и толкоз – отсече той през нахлупения шлем като някакъв сбръчкан Вейдър. – Свалете ги долу. Да не стане после не искахме…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: