61

Бавно ставали хубавите работи… Хайде стига бе, тогава трябва да е някакъв свръхлит, щото по-бавно от това – здраве… Само да споделя, че и мен ме ядосва като е толкова късо, и тези дни ще направя нещо по-въпроса. 

Но ви благодаря. Помагате ми страхотно. 

🙂

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

***

 

Говори. Гласът му шушне между стените и отскача като сенките от свещта.

Баба й се е споминала преди време. От къщите наоколо обитаема е останала само тази на ковача Гьоре. Най-жилаво семе извадил – и трите му сина се задомили, но в града. Често идват при баща си, пък и корав се оказал сам старият.

Бърбори дълго и все за чуждите. Отвреме-навреме се сепва и й предлага чай, а когато му отказва, я гледа дълго и напоително сякаш иска да я запомни… или  сякаш да си я припомни.

После аха да посегне да я погали… но ръката му увисва във въздуха всеки път щом го погледне.

– Как я лекуваш? – пита тя направо,той отново кашля, после се мъчи да смени темата но не може да избегне очите й.

– Де ходи, чедо? – шепне, и все пак успява, за неин яд. – Изплакахме си очите… После дойде оня дядка, каза че проводяк ти праил… После ни хабер…

– Нямаше ме, Момчиле – повтаря тя очевидното – Не се е поболяла от скърби по мене баба ми…

Мъжът навежда глава и хрипти, сякаш да заплаче.

– Ще умреш от тая – кимва тя, думите й не са упрек или заплаха; думите й са по-скоро диагноза. – Лекува ли те някой? Вземаш ли нещо? Искаш ли да оправиш?

Зловещи нотки има в гласа й.

(И тук… нещо се променя… сигурно променената съм аз… чувам гласа на Яна, усещам яда й, страстта и обидата, историята вече не е сама, тя е вътре, тя я изкривява около себе си, носи я и я променя с всяка дума, с всеки преразказ… Нещо чуждо има в думите, и сетивата ми са като раздвоени – ушите ми чуват там, а слушат сега, очите ми виждат онова, а съзират тука, сърцето ми бие за другаде, а тупти в мига…)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: