57 channels

And nothing on… както пееше Брус.

За първи път отначалото на предизвикателството днес обмислях сериозно да не пиша нищо, и как да го извъртя, така че направо да си легна. Умората се връща като бумеранг и натрупва сили като цунами, и точно днес реши да ме залее и попилее, и съм меко казано леко разглобен.

Но след като седнах – като мъж, който си държи на думата 😉 – и започнах да пиша, нещата се промениха – двата реда които си бях приготвил за да „отбия номера“ изведнъж пораснаха, потекоха и стигнаха дотук.;)

Не е много но от сърце. 🙂

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

Неумолима като февруарски вятър, тя накара своя старец да изведе и впрегне малкото магаренце и да натовари длиевойките. Животното клатеше уши и гледаше с блестящите си големи очи наоколо, сякаш учудено че го извеждат толкова късно.

– Не спирай, стопане, топче да гърми до тебе, чуиш  ли? – заръча му тя и като извади една манерка, я връчи на Ния.

– Ако някъде нещо пак ви стигне, да пиете от туй, чу ли момиче? Една глътка стига, чисти всичко, по-силно е и от живовлек!

Тя плесна магарето по задника и известно време гледа след набързо спретнатия керван, който пъргаво се отдалечаваше. Очуканата каручка се затъркаля по кълдъръма и бавно закатери стръмното.

Баба Калуна седна отново на пейката и запуши от лулата. Когато съвсем ги изгуби от поглед тя се привдигна, и се пъхна в къщата.

Откъм малката кухничка се чу потропване, а после дълго чегъртане, като от въртене на стар телефон. Бабката измърмори няколко пъти, а след това утихна.

– Ало? – изведнъж се гласът й – Аз съм, Райне, аз. Знаеш какво ще ти кажа…

Дълбока въздишка прекъсна думите й. След това тя се прокашля и каза.

– Стана баш туй, мила. Туй дето не трябваше.

Тя помълча малко после изхъмка няколко пъти.

– Не е време за молитви вече, мила. Той е добре, ше го свалят с някоя кола. Ма тез двечките ги упущихме, ми че чини.

Гласът й затихна.

– Пред луна не трябваше да се качват.  Надумала съм Стою, дано да ги върне, да ги замотаем… Думата ми е за друго.

Тя сниши глас съвсем и почти зашепна в слушалката:

– Ти душо, коя от тях усети жадна?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: