56

🙂

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

 

– Да знаеш само как отпраши след това… остави черта… като по анимационните…

Хиленето продължи известно време с подмятане на лиготии.

Когато баба Калуна влезе момичетата се превиваха до пода, в най-силната фаза на лиготията, когато се смееш буквално и на вдигнат пръст.

Невъзмутима, бабката наслага на масата разни нещица за ядене – голям самун хляб, сирене и разни зеленчуци, шарен като плетено одеало буркан, най-вероятно пълен с туршия, нарязани на ситно месца и други вкусотии.

Двете спряха и започнаха отново да протестират по онзи обречен начин, когато гладните очи на човек са пълни с храна и устните му едва се извъртат да кажат „не”…

Нахвърлиха се върху блюдата и се хванаха да се тъпчат като бездомни ноемврийски кутрета.

В този сюблимен и животозначим момент, някъде между третата и петата хапка, между бялото карфиолче и препечената пържолка, между хрупкавия залък от коричката и едва гребнатата ухаеща на чушки лютеничка, се чу издрънчаване. Отначало тихо и сподавено сякаш звънеше в съседите, постепенно то се усили и завибрира от джоба на Ния. Макар звукът да беше от старите телефони с вилка, беше ясно, че звъни мобилен телефон.

– Алеко – изломоти с пълна уста малката като гледаше екрана –

– Обича те, видя ли – закима на свой ред Неда, докато дъвчеше.

– Казвай, Ал –

Неда й направи физиономия на „влюбено гълъбче” – докато Ния говореше, тя беззвучно повтаряше думите й и я имитираше, като пърхаше с клепки, преплела пръстите на ръцете си.

След няколко секунди луничавото момиче спря да дъвче. После лицето и потъмня.

– Ти добре ли си? – беше следващото й изречение.

Тъмнокосата замръзна. Баба Калуна влезе в кухничката с едно голямо стъклено шише и две малки чашки. Като видя окаменелите девойки тя спря и голяма бръчка преряза челото й.

Няколко мига по-късно Ния пусна телефона на масата.

Приятелката й я изпиваше с поглед.

– Камионът се е обърнал… Всички са живи… само Виден е в несвяст… Той бил карал…

Неда остави парчето хляб на масата.

Бабката седна на пейчицата до вратата, както си беше с шишето в ръка.

***

Старата жена и момичетата стоят пред къщата, слънцето потъва зад баира, дядото е застанал на вратичката. Мълчат. Тя сяда на пейката и отново припалва лулата си.

– Хайде, да отидем да съберем багажа. Ще вземем колкото можем… другото…

– Хич не ми харесва тая – отсече бабката и изпусна дим от мундщука – Хич не ми харесва да се качвате вие двечките горе.

– А какво да ги оставим ли? –

– Приятелчета са, не можете, знам. Но ей тук нещо ме бучи – тя ръгна с ръка корема си – А аз на тези бучкания им имам вяра.

– Не можем нищо друго да направим – сухо каза Неда – Благодаря за посрещането, но… И друг път сме се катерили, пък поне час още имаме, докато изгасне светлината.

Ния кимна неуверено.

– Искам да внимавате, деца… – подхвана възрастната жена.

– Добре, добре, знаем – нервно я прекъсна високото момиче.

– Що щеш девойко? – скастри я бабката изведнъж – Не ти говоря за пътя до там… Убаво, като си такава овца въртоглава, качвайте се! Няма’а ви спирам! Но баба ви Калуна да ви остави да вървите пешком до тая вълча пустош – моля, моля, не сте познали!
Тя се обърна към двора и извика:
– Начо! Я изкарай Юра! Да се порасодите малко тука с момите.

Момите бурно заотказваха. Пеш щели да стигнат, нямало смисъл да ги затрудняват, те били катерили много и по-тежки маршрути… Нищо не мина пред дребната, пълничка бабка, неумолима като февруарски вятър.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: