Дай 55

🙂

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

***
Свистене на гуми, ярост в очите, стиснати устни, яд и крясъци, махай се, не съм ти искал помощта, животът ми, свобода?, люти думи, разменени обиди и рани, раздяла, ръмжене на двигател, присвити очи зад волана, трясък на ламарини, писъци, ударената кола изревава на свой ред и побягва по склона нагоре, другата остава на място, стартерът върти напразно, блъскане по таблото, яд и сълзи, вратата заяжда, диво крещене и плач…
Потокът от кадри се изсипва пред очите на изплашеното момиче, силен като халюцинация и обезсилващ като кошмар. Тя забави ход, олюля се, и за миг сякаш не знаеше накъде да поеме.
После тръсна глава и закрачи по малката уличка към пътя.
***
– И сега? – попита Ния. Неда сви рамене. Ръката, с която пое горещата чаша чай, още трепереше. Баба Калуна приседна на едно столче в малката кухничка и ги загледа.
– Сега… сме без кола.
– Остави колата, въпросът е ти как си? Тъмнокосата пак сви рамене.
– Не знам вече. Знам само, че искам да го убия…
– Добре, а не можеше ли… да не се занимаваш с него?
– Можеше. – тя тръсна чашата на масата, горещият чай я опари и ядоса още повече – Извинявам се… Всичко можеше! Можеше да не се влачи след нас например, нали? Можеше да се държи нормално… или пък да си избере някаква свястна, а не кифла дето му дърпа конците като се нацупи…
– Теб какво те интересува? – заяде я отново Ния и млъкна стреснато. Баба Калуна я бе хванала за ръката и я стискаше леко.
– Стига, остави й душа, виж че не я е събрала още…
– Ами и аз се изплаших – измърмори момичето – Представих си всичко цветно… още като тичах натам… Неда опря чело в дланите си. Ния я гледаше. На няколко пъти й идваше да каже нещо, но се сдържаше.
– Пийте, пийте чайчето, много е хубаво, от билки… Ние сме си ги брали – с топъл глас ги подкани бабата, докато бършеше бавно масичката.
– Дайте на мен – изправи се Ния и посегна към кърпата – Дайте да помогна…
– Шът – дръпна се старата жена – Сега сте ми на гости, остава да ми шетате… Я сядай! Вий двечките стойте тука, аз ей сега ще дойда да ви донеса нещичко. Няма се стеснявате! Ако трябва при мен ще спите, има къде да ви сместим. Момичетата запротестираха бурно. През прозорчето се виждаше слънцето, което огряваше с последните си лъчи за деня спретнатото дворче и малката, скътана градинка. Топлината, която струеше през прозореца, чаят и уютът в къщата постепенно ги сгряха и отпуснаха.
– Много вкусен, наистина – измънка Ния. Неда кимна
– Така си е. Как я намери, тази чудна бабка?
– Ами по-скоро тя ме намери…
– Така е, напоследък ти върви на баби…
– Моля? Май на теб повече ти върви! Добре че са те да те спасяват, че…- Не спасяват само мен, Николетке –
– Пак почваш, а? Недодялка си си и това е…
Двете се спогледаха.
– Какво ме гледаш лудо? – предизвикателно надигна нос Ния – Не ме плашиш, аз кола нямам…
Неда се усмихна.
– Кажи ми Недски – как можа да му цапнеш багажника така?
– С пълна газ…
Двете се разкикотиха.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: