51-ят път

🙂

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

– Боряна, стига глупости, остави ме да погледна какво става… –

– Аз да те оставя? Водиш ме тук и ме правиш на глупачка, все едно не ми е ясно защо си дошъл… Както видях на всички им стана ясно, то и селяните не са толкова тъпи…

– Дошли сме на събора просто…

– Лъжец! Спри, щото ще ти плесна един! Искам да ме закараш до долу за да си хвана някакъв автобус, и да се махам, разбра ли… Искам да се махна, не ми се стои с мижитурка като тебе…

– Сега почна и да обиждаш! Какво искаш? Въобразяваш си някакви глупости, и си ги вярваш! Ако исках някакви други неща, щях да си дойда сам, защо мислиш те взех?

– Не ме залъгвай, копеле! Личи си от километри… непрекъснато се влачиш след нея! Защо не отидохме някъде другаде? Защо дойдохме след приятелчетата ти и твойта…

– Първо ако искаш да знаеш те дойдоха след нас. Второ, аз ти предложих, ти се съгласи – ако бе искала да ходим другаде, защо не каза?

Отдавна бе станало неудобно, и Ния дърпаше Неда за ръкава. След малко дългата бавно отлепи и двете тръгнаха крадешком обратно към площадчето. Зад тях се чу хлопване на капак и няколко мъчителни изцвилвания на стартер.

– Наслаждаваш се май? – бодна я малката и я изгледа с бялото на очите.

– Да бе… Да не съм го карала… – Неда сви рамене и изведнъж забави крачка. – Нийски! – тупна тя приятелката си по рамото. – Стой тук, ще отида за колата.

– Моля? – втрещено я погледна момичето – Какво ти скимна сега?

– Може да имат нужда от помощ, а в колата имам инструменти –

– А той може би няма? Или май има нужда от друг вид помощ? – контрира я Ния.

– Сега идвам, стои тук! – момичето вече подтичваше надолу и след малко се изгуби под баирестите улички.

– Защо сме такива идиотки?- промърмори Ния, и великодушно включи и себе си в множеството. – Няма толкова нелогични същества… Първо го гони, после го… гони… – засмя се тя сама на игрословицата.

Продължи да върви надолу по инерция.

Най-успешната й връзка беше изтъкана от срещи и раздели. Беше дарена с чудната способност да си пада все по пътешественици. С изключение на първото й гадже в университета, всички останали се втурваха да пътуват – в командировки из страната, в постоянно водене на екскурзии или на дълги периоди работа в чужбина. Какъвто бе случая с Миле, или Мило, както бяха почнали му викат всички покрай нея. Той беше музикант – македонче, неспокойна душа, какво да го правиш – и пътуваше непрекъснато, за да концертира. Понякога я взимаше със себе си, но рядко успяваха да нагласят графиците си и по-често прекарваха връзката си в чата или по телефона. Някак си бяха различни – тя имаше нужда да свиква с него всеки път катокотка с нова къща, атой се връщаше прегладнял и самотен от дългите турове, и я награбваше още от вратата. Това беше уж дребна подробност според нея, но лека-полека се уголеми и се оказа всъшност белег на различията. Във всичките им отношения. Въпреки това, тя можеше да си кара така още доста… което бе мръсният капан на дистанционните връзки, но момчето не издържа първи и реши да се дръпне. С което й се издигна още повече в очите, и разбира се я хвърли в угризения и съмнения.

Тя се огледа.

Май беше слезнала доста надолу. Не чуваше нито гласове, нито двигатели, а Неда вече трябваше да е стигнала колата.

„Ох, тя ще тръгне по пътя, не по уличките!“ плесна се по челото Ния, и тръгна обратно нагоре. На уличката имаше разширение, и няколко кокошки кълвяха трохи из тревичките.

Тя продължи още малко.

Някак си улицата й изглеждаше различна. Убедена бе, че върви по правилното разклонение, но къщите бяха доста по-разноцветни тук – много тераси бяха в охра, имаше и една ярко синя, и патешко жълта… Или ги бе подминала унесена в мисли?

Тръсна глава и решително тръгна. Знаците могат да те упътят, а могат и да те залутат. Съмненията обаче със сигурност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: