49

Докато вървеше нагоре тя се оглеждаше объркано.

Улиците ставаха все по-тясни и връзваха възли с местата, на които вече беше минала, поне според нея.

Тогава, докато изкачваше един баир, осеян с павета и тук-там поникнали тревички, тя видя онзи човек.

Човекът с тебеширеното лице, човекът с млечно-бяла безлична физиономия. Човекът без лице, както би отсякла Неда. Вървеше в средата на улицата, точно в улея, който бе оставен, по стар мюсюлмански обичай, през сърцевината на пътя.

Ния се мръдна, за да му направи място. Той се премести послушно в лявата част на улицата, точно срещу нея.

– Добро утро! – изкряска той  в мрачния следобед – Добро, но що значи ако си нощна птица?

Ния повторно се опита да се премести от пътя му, но той се мърдаше с нея. Застанал почти в упор, запя някаква странна песен, а после, след като рязко замлъкна, се втренчи в очите й. Девойката се притесни.

– Тато, що там мъжете плачат? – изкряка мъжът внезапно почти в лицето на момичето  – Плачат си за булките… – продължи да напява странният му момчешки глас. – А защо булките плачат? Плачат те напук на тях…

Той се приближи още една стъпка към Ния.

– Какво искате?- поизплашената девойка се дръпна няколко стъпки назад.

– Да си одите дома… ше знайш… – измуча мъжът и очите му се търкулиха в орбитите си. – Не е добре за вас да се катерите, не ви ли казаха… Тук се люлеем за да заспим, и без мама ни е трудно… Плачат те напук на тях…

Той се надвеси над момичето, което вече бе готово да побегне и като прошепна:

– Бягай! – се втурна в бесен спринт надолу по склона.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: