48-та еуфория

Ето – сега мога вече праведно да се разкуфея! Половината път е изминат! Предизвикателството продължава!

Хубав ден!

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

***

Пърпореше автомобилчето с усилие на втора, а момичетата му помагаха като се мъчеха да го надвикат. Обедното слънце обливаше върхове и поляни край тях, и ваеше чудна торта от белите къщи и улички на Възбог, който се показваше между два завоя, дребен като кукленска къща.

Пееха. Онова настроение, което ги обхващаше от деца, когато се видеха и започваха да се правят на „идиотки“, както казваше майката на Ния, отново ги бе полазило. Като бяха в него можеха да правят всичко без да им мигне окото. Играеха си с шапката на някой съученик, разливаха вода по подовете вкъщи и се поливаха така с дрехите, веднъж дори се правиха на просяци, само дето Неда прекали с бастуна и един старец им се разкрещя. От тази им лудост страдаха най-вече съучениците им, но те бяха свикнали с постоянния Хелоуин, който двете въртяха, и им го връщаха при всеки удобен момнент. Викаха им вещиците. Което бе високо ценено от момичетата, и дори експлоатирано често, когато трябваше да правят номер на някого – казани, шапки, отвари, гледане и баене…

– Друга за слънце знаем ли? – попита жизнерадостно Неда, когато гласовете им завършиха едно дълго народно отпяване.

– Ало, ало, Слънчице… – изтъни гласа си луничавата й приятелка и  Неда се разхили.

– А може и Слънцеееее недосегаемоооо-оуууу! – измуча тя едно от любимите парчета на Алеко и двете се разкикотиха.

– Може тая на Роксет – Хей, нау – предложи Ния и запя June на шведската банда. Неда се включи веднага и известно време в колата кънтеше слънчева атмосфера.

Времето беше хубаво, и преживелиците преди няколко дни изглеждаха далечни. Настроението им сякаш се оправяше с увеличаването на надморската височина.

След почти час пътуване Възбог вече не се виждаше. Слънчевите песни позаглъхнаха и някак съвсем естествено двете се умълчаха.

– Кое беше онова слънчице, дето седеше до Стани снощи? – намери дипломатичен начин да завърже разговор Ния.

– Онази дългата ли? – каза дългата и вдигна рамене. После изпуфтя – Не ме интересува. Той е свободен, голямо момче е, няма да ходя да му държа…

– Ох, извинявай – заоправдава се Ния – просто не мога да свикна, толкова време се държахте…

– Николетке, ще те изпусна някъде – усмихна се, макар и малко криво Неда – Държахме се… като полуидиоти, особено последната година. Така е по-добре. Извади си дългия нос от живота ми.

– Не мога, държиш ми го –

– Държа те само от съжаление… Иначе ще умреш от скука с твоя бурен любовен живот… Откога не си държала друго освен носа си?

– Неда! – изчерви се малката, понякога прямият език на приятелката й – Я си дръж езика зад зъбите!

– Няма пък – изплези се високата и додаде – Ето, първи урок по целуване – плезиш се в устата му.

– И се целиш в гърлото му – допълни Ния.

– Ако ще го давиш – съгласи се Неда – Или ако ще го караш да…

– Млък! Стоп мерси. –  прекъсна я малката.

Двете се спогледаха и се разхилиха.

Помълчаха малко.

– Гадняр е.

– Да.

– Има нещо. Иначе защо я довлачи тук? Знаеше, че ще ходим, говорили сме го хиляди пъти.

– Да.

– Тъпо е.

– Да.

– Но не му е чиста работата.

– Да.

– Мисля, че той още те…

– Млък! – извика дългата – Млък! Заключ! – завъртя тя ръка пред устата на Ния.

Превалиха поредния хълм, за да се закатерят по следващия. На билото му бяха накацали малки къщички, като заспали птици.

– Хайде да се забавляваме – каза Неда – Животът си е негов, нашият си е наш. Не бих се бъркала повече там… Дори да не издържам. – опита се тя да замаже лъжата с шега.

Ния се усмихна вяло. После впери поглед нагоре към Калено, което постепенно се спускаше към тях по гърбицата на хълма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: