45

15.

– Ставай, ставай бързо!  Тръгнаха без нас, хайде Нийски, тръгваш ли?
Малкото момиче, увито като гигантски дюнер в одеалата, леко отвори очи. Дървения таван танцуваше над клепачите й, стените се хлъзгаха покрай погледа й, а две тъмни, огнени очи висяха над лицето й.
Неда,  надвесена над дървеното легло
– Ходи – шепне Ния. – Аз не знам…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: