45

15.

– Ставай, ставай бързо!  Тръгнаха без нас, хайде Нийски, тръгваш ли?
Малкото момиче, увито като гигантски дюнер в одеалата, леко отвори очи. Дървения таван танцуваше над клепачите й, стените се хлъзгаха покрай погледа й, а две тъмни, огнени очи висяха над лицето й.
Неда,  надвесена над дървеното легло
– Ходи – шепне Ния. – Аз не знам…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: