Джойс тайм

Без коментар

14 (Продължение)

***

Скочих на крака и сграбчих яперицата за рамото. Тя не оказа съпротива, извърна се послушно към мен, гледаше втренчено дланта си.

Пръстите й стискаха нещо като наръч слама, като китка жълти цветя.

– Виж  – момичешкият й глас иззвънтя с детско учудване – толкова е била силна, на мен ми изглеждаше съвсем начинаеща…

Очите ми подскачаха безумно между ръцете и лицето й. Гласът в гърдите ми крещи, сподавен жест се прокрадва в мислите ми, ножът виси в отпуснатите й пръсти.

Лицето на полегналата девойка е съвсем близо до мен, но аз не смеех да я погледна.

– Виж – протегна Яна ръка – ей туй е опашка яперичина… На нас е кръстена, ние сме в центъра на силата, Недо.

Тя се обърна и прибра ножа си. Нещо в мен проследи жеста й разочаровано.

– Ставай – изрече Яна и аз объркано погледнах към камъка под мен.

От очите на Велина течаха сълзи.

После тя бавно се свлече от камъка и похлупи лицето си с ръце.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: