38-и ден

Ето и от днес 🙂

Напрежението расте!

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

14.

 

Хората всъщност не знаят какво точно означава думата ужас. Поне аз бях така. Използвах я за какво ли не, най-вече за косата ми в огледалото и закъсненията за работа. Всичко ти е непознато, ако не си го изпитал. Не знаем нищичко…

Светът сякаш е някъде другаде. Сякаш е сън, който съм сънувала много отдавна. Онзи свят на улиците със задръстванията, на работата до шест и петъчните купони, на безкрайните дребни ядове вкъщи…

Всичко свърши след този момент. Изглежда мизерно и незначително.

Ужасът на осъзнаването. Ледения дъх на смъртта по врата ти, настръхналите ти клетки и една кипяща вълна от зверски страх, която те облива и вцепенява, която атрофира мускулите ти, срещу която крещи цялото ти същество.

Картината се връща като безкраен кадър пред очите ми, цикли като адски дразнеща песен, мачка разсъдъка ми и избутва напред животински крясъци и чувства, който не познавах.

Яна, която се смее, Велина която стъпва на крака и й заповядва с още треперещ немощен глас да се маха далеч, да ни остави да вървим по пътя си, Яна само се смее още по-силно, див поглед в очите й, малката девойка, която пуска ръката ми и като разперва ръце продрано подхваща странен напев, хищен поглед в очите на моята похитителка, която бърка с ръка в торбата си и стиска нещо в шепа.

Ръмжене зад гърба ми, малко черно същество, което отначало вземам за куче. Велина виква силно, после кашля и прави с ръцете си движение сякаш опъва лък. Когато пуска тетивата, топъл вятър блъска косите ми и сивото вълче се хвърля и захапва крака на яперицата. Встрани, покрай очите ми се появяват сребристи отблясъци, като отражения от вълни, от води и потоци. Все по-често виждам Реката, все по-често изпадам в това състояние.

Яперицата удря зверски шут на създанието, чува се ужасно изпукване и то изпищява почти като човек, докато лети към храстите.  Глух звук от приземяване, търкаляне и боричкане и след това пълна тишина. Велина крещи и тича към храстите.

Яна е вдигнала ръка свита в юмрук, и изведнъж се присвива и изпуска това, което държи. Хваща рамото си с ръка и се навежда, после бързо облизва длан с език и я лепва върху мястото. Когато вдига очи в погледа й няма раздразнение.

Има бяла пелена от омраза.

Всичко се случва толкова бързо, че докато се усетя, тя е зад Велина, сграбчила е косите й и я събаря на земята. После я хваща за врата като удавник и я повлича към поляната, като дете кукла. Едва по-късно успявам да осъзная чудовищната сила на това същество, с каква лекота влачеше девойката.

Стига купчината камъни всредата на поляната и слага тялото на един от тях. Велина не реагира, не мисля защо, не знам защо, не смея защо… Яна бърка отново в торбата си и вади още нещо.

Вик процепва гората.

Аз, която стоях вцепенено през цялото време, аз викам.

Яна се обръща, да, това в ръката й е острие.

Налудничава усмивка и тя посяга с ръка към мен отдалеч.

– Ела по-близо, да видиш как не се става самодива – изрича тя, и някак не мога да свържа нормалния й, почти момичешки глас с чудовището, което се е надвесило на момичето – Гледай сега, после и на теб ще ти сеналожи да го правиш.

Тичам и се опитвам да я хвана за ръката. Викам, умолявам, говоря.

Един шамар ме изпраща на земята. Тя завърта главата на Велина – Господи, очите й са отворени –  вдига лъскавото парче метал и удря рязко надолу.

Виждам очите на девойката, впити в моите. Писъкът ми е някъде далеч, много далеч.

Искам да припадна, но нямам никаква представа как става това.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: