3.0

So hard to say, it’s another day…

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу, е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар”, в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

________________

13. (Продължение)

– Да вър‘им да ви настаня у нас – подкани ги Виден, докато всички се бяха скупчили до колите и гледаха веселбата отдалеч.
Внезапно настана суматоха. Мъжете, които се возеха с Кальо, засмъкваха багажа от камиона, Алеко и Ния заровичкаха в багажника, и отрупаха дребничкия Виден с чанти.
Стан стоеше до колата. Неда стърчеше до камиона. Слънцето висеше любопитно над главите им. Дългокосото момче бръкна с ръце в джобовете си и зарея поглед към панаира пред тях. Високата девойка каза нещо на един от мъжете в кабината, после взе подадената й цигара и като защрака яростно с инатливата запалка, направи няколко крачки до бордюра. Застана зад камиона, досами ръба на хълма и запуфтя нервно.
– И тя се е вцепенила, че пушиш. Като мен. – долетя глас иззад момичето.
(Сили не пуши ли след секс?)
– В гората ли ги почна пак?
Тя отново не реагира.
Неловкостта се затегна. Момъкът смутено пристъпваше от крак на крак.
– Какво сега – няма и да си говорим ли вече?
Момичето рязко се извърна.
– Ти какво искаш? Какво търсиш тук изобщо, защо дойде?
(И как те пуснаха въобще?)
– Да няма съдебна забрана да те доближавам? – усмихна се малко пресилено дългокосият.
– Защо се държиш така, сякаш…– той се приближи още повече до нея. – Адски се притеснихме, Недски. Вдигнахме почти цялото градче, за да ви търсим, Добре, че майката на Виден се обади, иначе цяла нощ нямаше да мигнем… Той Алеко така и не е спал…
– Виж, и на нас не ни беше леко – дръпна се тя като убодена и се отдалечи на няколко крачки.
– Последният разговор не беше ли достатъчен? Не искам да говорим, не искам да ми обясняваш нищо… Просто ме остави на мира.
– Мира няма да идва. За щастие. – опита се да се пошегува момчето. Смехът му прокънтя самотно, но тя го пресече рязко.
– Станимире, ти от дума не разбираш ли? Изчезвай и ме остави – сърцето й се сви от собствените й думи. Защо трябваше да се стига до това… Той се отдръпна.
– Не разбирам – твърдо отсече – Ти реши да е така. Защо се държиш сега сякаш аз съм виновен?
(А кой друг бе, свиньо…)
– Махни се! – извика тя и всички ги зяпнаха. Ния бързо се приближи.
– Какво правите? – тя се обърна към момъка, изгледа го многозначително и дръпна Неда за ръкава – Хайде да вървим, трябва да поспим поне малко! –   Алеко дофтаса на свой ред и застана между Неда и Стан.
– Не знам какви сте ги свършили, но тук не е мястото да се оправяте. – той се ухили – Най-малкото сме на открито. После тупна тъмноокия си приятел по рамото –  Викам да те водя на кръчма, а, Стани? Само да се настаним и излитаме! Чакай ме тука малко.
Момъкът кимна леко, Неда изгледа вбесено викинга. Като се клатушкаха под раниците си, тримата поеха след Виден надолу по стръмното. Красивата двуетажна къща, тук-там с поолющена фасада ги посрещна приветливо. Вътрешните стъпала скърцаха, докато се качваха и специфичният аромат на планинска къща – смес от дърво, смола и пръст – заля сетивата им. Неда едва изчака домакинът им да ги остави и да отмине надолу по коридора заедно с едрия момък и тропна вратата след тях. Ния я изгледа строго.
– Можеше да благодариш поне на човека… Прие ни в къщата си.
– Ти нали му благодари три пъти! Не ме интересува… Ако не бяхме ние – други щеше да покани… Омръзнахте ми!
– Неда, държиш се като побъркана!
– Кажи ми, честно ли е? Точно се бяха наредили нещата! – високото момиче размаха ръце и седна на пружиненото легло. – И онова дебело прасе, и той веднага: Стани, хайде да те водя…  – а дотук уж дойде с нас!
Ния се отпусна на леглото.
– Загивам… Ох, колко е хубаво да си полегнеш… Искам да спя. Не искам да мисля за нищо.
Внезапно Неда решително стана от люлеещото се легло.
– Няма да я бъде тяхната! Ставай!
– Къде? Луда ли си? – простена дребничкото момиче
– Хайде, и без това русалийския танц ще почне след час-два… Ако заспим сега ще го изпуснем! Какво, няма да седя и да скърбя като някаква черна вдовица… Тя се ухили зловещо. – Напротив – ще се веселя като черна вдовица…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: