Петото викване

Честит понеделник, викам! 🙂 (не ме замеряйте само, плс)

Днес е по-малко, но малкият почва да свиква с новия ми режим и се настани на коленете ми пред компютъра в 7 без 20. „Край“, вика, „Готов съм“. „За какво си готов, маймунчо?“. „За влака. Няма да пинкам вече“. И влакът потегли в следващите минути по екрана, като ми остави само една трета място от него, за да мога да допиша последните реплики на героите в отдалечаващата се кола.

Така че – до утре и хубава седмица!

Ако си за пръв път тук:

Пиша и публикувам на този блог книгата си “Песента на Хадар”. Това, което следва по-долу е продължение. Ако искаш да четеш отначало, в нормална последователност – историята е публикувана пак тук, но в отделния раздел “Песента на Хадар” в менюто по-горе, точно до раздела “Начало”. 

Забавлявай се!

_________________

5.

Планината се изправяше рязко, като стреснат от сън великан. Пътуваш без да подозираш нищо из пустата безкрайна равнина, и изведнъж уж далечните възвишения надигат чело и разпръсват облаците със могъщи рамене.

Когато навлезеш в полите й, сякаш пресичаш невидима завеса.

Хората се променят.

Безсмислените разговори спират, отегчението от дългия път изчезва. Внезапно всяка дума става много ценна, като скъп предмет, който трябва да внимаваш къде оставяш.

Мълчание те обзема отначало и някаква боязън.

Малката синя кола лъкатушеше из острите завои, като буболечка под погледите на високите ридове. Пътищата бяха мокри и лъщяха, когато слънцето се огледаше в тях и смигваха заговорнически на автомобилчето.

Неда бе свалила стъклото и вятърът брулеше лицето й и лявата й ръка на волана. Дребничката Ния се бе свила на седалката до нея, разпуснала черната си коса пред лицето гледаше през прозореца си. Задната седалка бе напълно заета – на две трети от едрия викинг Алеко, ограден отляво с раница, отдясно с едър кожен калъф за акордеон. Широката му усмивка му контрастираше с меланхолията на двете девойки.

– Затварям очи… че твойта хубост те ще издържат, но сърцето красотите ти… ще прободааат! – изпя той с весел бас.

Ния запуши уши.

– Какви красти ще ловят? – запита с равен глас Неда.

Ал се разхили.

– Ей, не се предаваш… И красти става. Като ти се лепне на сърце това място, мира нямаш докато не се върнеш пак.

– Има ли още много? – запита сънливо Ния, вдигна боси крака на седалката и ги гушна през коленете.

– Още малко. Качваме се в планината вече –

– Забелязах. –

– Тогава що питаш? Не знаеш ли колко остава? –

– Не съм врачка. –

– Ама… – едрият момък се наведе напред – Да не си за пръв път? –

Малката замълча. После изхъмка тихо.

– Ехаааа, блазе ти! – с истинска завист в гласа изрече викингът. – Аз първия път бях като треснат с талпа…

– То и сега може да си… – отрони тихо шофьорката и леко се подсмихна. За пръв път от началото на пътуването.

Ал не й обърна внимание.

– Знаеш ли историята на селата?

Ния изхъмка отново, неясно дали утвърдително, но момъкът продължи.

–  Самодивския събор сега се провежда в Калено, второто село. Но навремето били три – Възбог, най-близкото, над него второто, дето ти казах – Калено, а най-високо, скрито и трудно за откриване, се намирало Яперино, или Хвърчил, както може да се открие на някоя по-подробна карта.

Той се надвеси напред, запален да обясни всичко на новобранката,

– Разказвала съм й. Знае. – с лека досада го сряза Неда иззад волана и влезе остро в следващия завой.

– Каза че селата са две? – наклони се Ния към нея, сграбчвайки дръжката на вратата в последния момент.

– Третото го няма отдавна –

– Няма ги само хората. Опустяло е отдавна, но къщите още си стоят вероятно.

– Да, купчини тухли сигурно има из цялата планина – кимна разбиращо Неда. – Алеко, любопитния отдавна бленува да се качи да ги види.

– Този път съм решил. – отсече той. – Качвам се сам. Няма го Стан, да ме мотляви.

Неда не каза нищо. Само стисна устни и натисна газта.

Ния я изгледа, после се завъртя така че да вижда момъка отзад.

– Разкажи ми още.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: