Бонус викане

То като потече и постепенно разширява канелката… 🙂

Ето още малко от днес, добавка към 2.:

За да го проследите точно – направо на раздела „Песента на Хадар“ тук горе в менюто…

_________________

Суичери, дънки, тъмни коси на опашки и червени раници. Вече е достатъчно светло, за да се различат лицата им. На високата – тревожно, напрегнато и много бяло.

Докато вървяха, по-дребничкото  момиче хвърляше крадешком погледи към приятелката си. Сутрешното сиво размиваше цветовете им, всичко изгледаше като репортаж от полярна експедиция.

На края на блока спряха до малка кола, която бипна жизнерадостно като куче, което нито лошото време, нито лошото настроение на стопанина му могат да го спрат да покаже дивата си любов.

Известно време пътуваха в мълчание

– Не се ли радваш поне малко? – не се стърпя малката.

– Радвам се – вдигна рамене високата и натисна рязко спирачките – Тоя пък галфон къде е хукнал по шосето!

– Какво е станало?

– Закъсня, това е станало –

– Недски! Хайде, изплюй си лошото настроение. Само заради това, че се смъкнах с десет минути по-късно, не може да си се нацупила дотам да газиш невинни –

– Няма невинни – процеди дългата водачка на автомобилчето и махна с ръка – Ето виж – навън е мъгла, едва се вижда, този ми кара колело в средата на шосето! – Тя смъкна стъклото и се провикна:

– Ало, чичо, мръдни вдясно, че иначе току-виж те откарам! – и като си прибра главата форсира колата и задмина изуменият сутрешен велосипедист.

– Какво каза Стан? –

– Да си вземеш обувки този път.

– Стига, Неда, много си дразнеща! – дребното момиче посърна – Сто процента нищо такова не е казал. Помни той, преди сто години, че си ми давала обувки…

– Ако ти беше видял краката след като се върнахме, щеше да помни. – не спря със сарказма Неда. – Пасти, четки взе ли?

– Салата зели? – заяде се малката

– Не, зилена само – отвърна й незабавно дръпнатата й приятелка.

Двете се изхилиха нервно.

Светофарите светваха бавно, сякаш още мудни от ранното ставане. Градът се събуждаше  едва и улиците бяха още пусти.

– Сега и оня ако закъснее, ще се измъкваме два часа.

– Оня? –

– Любимият ти Ал. Алеко, миличкият.

– Недялка свадлива!

– Николетка мръхлива!

Зад ъгъла на един висок блок се подаде клюна на табелата за бензиностанцията. Неда натисна газта и се вряза на жълто на кръстовището. Без да намалява влетя в широкото пространство пред колонките и зави към крайната.

Огромно тяло закри предното стъкло. Чу се отчаян звук от спирачки после колата се завъртя и спря в парапета, който ограждаше росната тревица.

Двете момичета се спогледаха в ужас. После едновременно отвориха вратите и изскочиха от колата.

Срещу тях, пред колонката, към която се бяха засилили, стоеше изправен снажен тип и весело ги гледаше.

– Ния, Неда, драго ми е да ви гипсирам отново! – извика той и се запревива от смях.

Алеко, миличкият.

 

***

 

Драмата се разигра бързо, ефектно и функционално – двете момичета се затичаха в противоположни посоки – високата Неда към колата, малката Ния към дългуча. Едната кълнеше и пустосваше, другата почти ревеше и повтаряше името на самоубиеца.

– Добре ли си, Але? Але! Защо така изскочи, можеше да те прегазим, Але! –

– Споко, птичке, какво си се разчуруликала! Майтап малко… Я се кротни, нищо няма да му стане на Ал! Аз от Неда знам как да се пазя!

Тежък удар с чадър по главата го опроверга моментално.

– Ела бе, луд! Изкара ми акъла изрод неземен! – крещеше високото момиче, докато чадърът отскачаше ритмично от гърба на миличкият Алеко.

– Чакай, чакай, мацка, стой! – заобяснява се той докато размахваше ръце да се предпази от злобните удари.

– А ако… не можех… да спра… бе… – продължаваше да нарежда в такт с всеки удар разяреното и явно много изплашено момиче.

– Спри, Неда, спри – безполезно се опита да се намеси Ния.

Младежът явно схвана, че търпението няма да спре боя и избра друга тактика. Шмугна се под един от ударите и като прегърна момичето, го притисна много силно до себе си.

– Не се ли радваш да ме видиш? –

– Ще се радвам да те убия! – задъхано изръмжа дивачката и безуспешно се опита да го удари отново по гърба. Той бързо я целуна по устните и дяволито каза:

– Сигурен бях, че ще спреш. Не се подценявай.

Момичето го отблъсна и изтри устни.

– Не смей да го повтаряш.

– Целувката или плонжа?

– И двете, скапльо! –

– Защо се притесни толкова? Да не би да си карала с повечко нерви? Все пак това не са метри на километража…

– Малко е да се каже нерви. – промълви нацупено Ния. – Непоносима е днес.

Високото момиче пусна чадъра, и като седна на парапета, похлупи лице с дланите си.

– И вие се водите най-добрите ми приятели – глухо измуча тя в шепи.

– Ами то кой друг ще те изтърпи. – ухили се младежът, отметна косата си и сграбчи Ния под мишница – Ето и на теб целувка, да не се сърдиш. – и той лепна звучно мляскане по устните на момичето, без да обръща внимание на вялата й съпротива.

– Като говорим за търпение, Стан как е? – вметна небрежно дългучът, докато вдигаше опряната му на колонката раница.

– Млъкни! – измуча отново в шепи като дет-метъл вокал момичето.

– Пуснал те е гледам – той метна раницата през отворената врата на колата и се зае да оглежда бронята на малкото синьо автомобилче.

– Млък, казах! –

– И Лисана е добре – плесна Ал с ръце – Да пълним и да бягаме, че вилите не чакат!

– Никъде не отивам – мученето ставаше все по-твърдо – Вървете на майната си. Не ви ща нито събора, нито дупките… нито тъпите ви приятели…

– Хайде де! – леко се притесни приличният на викинг дългокос юначага. – Какво ти става днес? Какви простотии сме правили, ти сега за едно ПТП ли…

Той седна до нея и я тупна „леко” по-гърба.

– Яд те е че не ме улучи нали?

– Махай се – тихо процеди Неда – оставете ме на мира.

– Мира няма да е станала по това време. – контрира момъкът и се обърна към Ния:

– Какво й става?

– Днес е такава от сутринта. – вдигна рамене момичето – Вбеси се за пет минути закъснение, като че ли баща й я бе изловил да пуши.

– Не пуша и не бяха пет – обади се мучащото радио –

– Ами тогава да те оставим и да ходим сами? Върни се вкъщи да си доспиш. Тъкмо ще си гушкаш изгорът. – вметна момъкът.

– Няма да си гушкам никой, тикво. И изгора е само в женски род – тя махна ръце от лицето си и радиото се отпуши, сякаш хвана станцията точно. – Хайде да седнем да пием кафе.

– Ама аз взех. – каза викингът – Мислех, че ще пълним и ще бягаме.

– Нищо. Сега пак ще вземеш. – тя рязко се изправи и като махна с ръка към колата рече – И мини през колонката. Да заредиш, не да я отнесеш. Хайде, Ни.

Тя пое бавно и измъчено към входа на магазина. Малкото момиче се поколеба за секунда. После махна с ръка на въпросителния жест на Ал и тръгна след приятелката си.

Автомобилчето пулеше стопове в лицето на момчето.

– Какво ме гледаш? Нищо ти няма… Ти ако знаеш тя какви ми ги е погаждала…

И той запали и бавно приближи колонката.

Слънцето надникна между блоковете.

Денят настъпи.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: