Време за Стамен – 2

Greens3

Няма как – искам да си споделя и политическата позиция. „Един ден ще се наложи да вземеш страна“, казваше командир Адама на сина си в „Бойна Звезда Галактика“…

От референдума насам се каня да напиша дългата версия на тая стара моя тема „Време за Стамен“.

Кой е Стамен може да разберете от поста на Григор – „Цигании„.

Накратко – това е един обикновен човек, който има смелостта да каже честното си мнение на приятелите си – че всеки от нас е виновен за липсата на свестни хора в политиката. Има смелостта и да си понесе последствията твърдо, да си отстои позицията и то на масата в кръчмата, където, знаете, всички са силни и му се нахвърлят.

Идеята на Стамен е, че е добре не само да чакаме някой друг да издигне кандидат, за да плюем после по него, щото сме невинни, разбираш ли, не е нашия! Ако искаме да се оправят нещата, добре е да се захванем ние с тази работа – да намерим свестен човек, и да издигнем кандидатурата му, да го предложим, подкрепим и да намерим и други привърженици. Само това е начина за активно действие. С всичко останало си оставаме политически туристи – идваме, разглеждаме и с неохота избираме най-малко неприятния хотел, планина или река и пускаме хартийката си там, за да мърморим после срещу стопанина, срещу управата или срещу друго.

Не успях да избера моя Стамен; не че го няма, просто голяма нерешителност ме бе обзела, към която се бяха присъединили работа, лични проблеми и т.н. житейщини.

Обаче изобщо няма да е добре ако се надяваме желанието за промяна, за усъвършенстване да се развихри пак чак след четири години. Бурният поток на гражданските недоволства вече отново е укротен в руслото на партийния интерес.

Много добре разбирам отвращението от политиката (и аз го изпитвам) – то е като да трябва да чистиш обществена тоалетна – направо ти се иска да избягаш само при мисълта за това. Това и правим ние, които сме останали в България, които все още имаме желание и идеи за промяна и развитие, още искаме онези добри свестни отношения между хората, като в старо, забутано родопско село. Оставаме тук, но бягаме в главите си.

Не успях да издигна свой Стамен, но така нареченият „наказателен“ вот – да не гласуваш за никой, е всъщност гласуване за най-силния. Увеличава се баницата за гласувалите за мастодонтите. Затова след дълго мислене, разглеждане и четене избрах за кой да гласувам. Програмите на партиите не казват много, хората обаче го правят.

Ще гласувам за Зелените, защото познавам лично някои от кандидатите им – като Николай Табаков, Вера Петканчин и Георги Пенчев например. Страхотни хора са – честни, идейни и сърцати. Убеден съм, че могат да се справят с много неща, включително и с мръсната риза на политиката.

Вероятно няма да може да направим страшно много за промяната на тези избори – няма достатъчно време, няма изключително силни нови кандидати, които да застрашат статуквото (а ако имаше щяхме да се питаме откъде идва силата им…). Но можем да направим първата стъпка – да вкараме поне няколко свестни човека в парламента. Силно нужна ни е и обратна връзка, а малцинството често се е оказвало по-решаващо от мнозинството.

Смятам, че ще успеем със Зелените. Време си е.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: