От дневника на Плачко

Аз съм все още онова сънено 13-годишно момче, което зъзне от студ и стрес, събудено рязко в пет сутринта, за да отиде на работа “пробно” със доведения си баща (школата на живота, джентс). Реве му се, спи му се и лютиво-горещи вълни обливат стомаха му чак до слънчевия му сплит. Хленчи – не смее да зареве – страх го е да не разберат, че го е страх. Иска неистово силно да си легне. Знае, че са се уговорили от вечерта, че му е изглеждало различно, даже привлекателно, че майка му седи и го гледа укорително в тъмната стая (не трябва да палят лампата, за да не събудят сестричката; тази е причината и да не реве с глас).
Ако сбърка и даде воля на чувствата си по-силно – ще го шибне презрението и унижението – страхливец, мамино детенце, готованко, дечко, никога няма да станеш мъж, за нищо не ставаш, не се справяш, трябва да се стегнеш, живота не е това, което си мислиш, трябва да се научиш да живееш тука, това не ти е игра…
Тогава ушите му горят, дълбок срам избива на петна по бузите му, може би видими само за него, и една силна, разтърсваща горчивина го стиска с менгеме за сърцето.
Така ми действат и до днес обидите, упреците и забележките, крещенето или игнорирането от приятели, шефове, гаджета, несполуките и грешките, които ме карат да се съмнявам не в обстоятелствата, не в способностите си дори, а в самия себе си.
Когато си преминал тормоза на понасяне на личната отговорност за грешки на възрастта, стаж за носенето на която няма, не си изгубил самоувереност, самопознание, подготовки или възможности.
Не си изгубил нищо.
Само себеуважението си.
“Ти” си тъп, а не сбъркал. Грешката би предполагала, че не правиш така по принцип.
Не би ли трябвало така да постъпват враговете ти – да използват всяка твоя грешка, за да ударят по сърцевината, по центъра ти, за да го отслабят и унищожат?
Защо го правят най-близките?

…дори сега толкова се притеснявам от това “ревю на вътрешно състояние”, каквото всеки понякога е преживявал, че му слагам това самоиронично заглавие.

И подпис –

П.

🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: