Мрачнозеленото

В последните няколко поста представих доста от своите проекти тук в блога – парчета и текстове, писания и размисли, които съм сътворил сам или с някой приятел. Всяка песен или музика дотук е била малко или много по-светла, или по-тъмна, по-рокендрол или арт, на акустична китара или в многогласие…

Дойде моментът да ви представя другата страна на (кубă? додекаедъра? тесеракта?) музиката в главата ми. Сега ще кажете – аха, идва сит лорда да ни покаже тъмната страна на… лъжицата. Наистина, много дълго време и аз използвах това клише – тъмната, светлата, топлото, студеното… Обаче нещата хич не са толкова двуполюсни, колкото и да им се иска на някой хора да повярваме в този модел. Всъщност, всичко е толкова различно и многообразно, че се чудя как въобще си мислим, че може да има модели… Но да не се отплесвам.

Сега искам да ви представя другата музика, която правя. Малко мрачна, може би, но със зверски много енергия. Музика, критична и остра като шут в зъбите („Той се казваше Брус Ли…” 😉 ). Цинична и пряма като чист спирт (като няма друго…). Музика, мощна и зареждаща като скок от двадесетметрова височина в кипящите вълни на морето… В дълбините на мрачнозеленото.

Музиката на Татул.

По-надолу ще видите текста на първото ни парче, а тук можете и да го чуете.

Но ако искате да грокнете в пълнота музиката на Татул – заповядайте довечера на концерта ни в клуб Алкохол, заедно с група Chains. Започваме да варим чая в 21.30 ч.

Ще бъде точната доза.

Татулът е малко растение с бели цветове и зелени, подобни на орех, плодове, с остри шипове по тях. Всички части на Татула са силно отровни. Листо или корен, стъбло или цвят – всичко е изключително токсично. Можеш да си свариш чай, или да го изсушиш, за да го изпушиш, ако си любител. Алкалоидите причиняват халюцинации, подобни на тези от Мери Джейн J. Проблемът с татула е, че никога не знаеш колко е точната доза. Един милиграм в повече е достатъчен, за да си в по-малко.

…и текста на песента:

Every absurd way

Never returns only what never belongs.

Never forgives only who never respects.

I break the dream by turn the pillows end.

I stand to follow the differences.

 

Can get enough only who never give out.

Can’t take a home, the person that can’t keep a friend.

I break the ship struggling to dispose.

I step on every absurd way.

Are you satisfied when I’m still failing down

And still keep this lie, what friendship can denied.

 

I blur my senses – real is what I can’t feel.

You know even death itself can be merciful, my friend,

But friendship never how.

I heard my pulse – it’s time to get inside.

I’ve never resist the truth (even it’s an absurd).

 

Never hates who never loves like never breaks who never starts.

To be alive is the hardest part only when you fight to die…

Are you satisfied when I’m still failing down

And still keep this lie, what friendship can denied.

You know such truth expels even closest friend

only death forgives – friendship never how.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: