За фантастиката, религията и децата

Познавам Григор Гачев от доста време като блогър, и за съжаление едва от скоро като човек. Казвам за съжаление, защото да срещнеш сродна душа е страхотен късмет, но е добре и да споделите повече време заедно.

Един изключително позитивен и отзивчив човек, Григор се отличава с нещо, което е доста кът напоследък при големите мъже – щедро, добро сърце и здрава ръка. Може би някой ще се учуди на думите ми, но помислете – именно тази комбинация не е често срещана в обществото ни. Можеш да видиш или здрави, добре сложени самци, току слезли от клона, или нерешителни, свити добродушковци. Да срещна такъв човек, който е едновременно много сериозен и малко фантазьор, беше изненада за мен.

Оказа се обаче, че това не е всичко. Отново, както се случва през годините с хората, които се радваш да познаваш, не бях видял цялата картина. Не само чудовищата са многопластови като глава лук, ако трябва да цитираме Шрек.

Бях видял човека, блогъра и професионалиста Григор Гачев. Но не бях имал възможността да се срещна с писателя Григор Гачев.

Сблъсках се с този свой пропуск след като попаднах на част от неговата книга „Ортодокс”, публикувана в новия Алманах Фантастика 2010/2011. Заех се да го поправям усърдно (пропуска, не алманаха 🙂 ), но междувременно реших да напиша някой ред за този „жив, бодлив и бликащ от хумор и остроумни идеи роман”.

Ревюто може да прочетете тук – в сайта за новини в областта на културата „Словеса„. Останалото – в Алманаха Фантастика… 🙂

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: