История „книжарская“

Този пост трябваше да бъде публикуван в петък преди концерта в The Egg Bar. Но поради липса на време не успях да го кача. Сега го пускам със специални благодарности за страхотната вечер към бара, бармана, публиката и особено към Комата, която ми достави силен сърцетуп, когато запя Моя книжарская с мен (песента, за която ще стане дума тук), така сякаш я репетира от години усърдно всяка сутрин в… гримьорната. 🙂

Песните си имат история. Всяка песен си има свой живот, и създаването й е една от най-интересните части, особено, когато е споделено с приятел.

В събота в The Egg Bar свирих доста парчета – някои сериозни, дори драматични, някои – комични, а има и такива, които са си откровена просто… т.е. лиго… абе от „тия“ 🙂 Една от „тия” е песен, която заедно с няколко приятели написахме със замах за една вечер. Песен, посветена на дните ни, когато работехме като книжари (продавачи на книги т.е.) на площад „Славейков”. Беше преди десетина години, когато сергиите бяха дървени, опашката се виеше като жадна за питон боа, а Пратчет, Кинг и Дъглас Адамс се грабеха по-топли от хляба.

Песента е толкова в „контекста”, че дори и няколко пъти да я чуе човек, ще има нужда от речник, търпение и известна музикално-литературна и обща наливна култура. Много искам да споделя някои от нещата, за които става дума в текста й. Не е възможно да опиша всичко – може би няколко скеча с Джон Клийз биха били от по-голяма полза. Но искам да ви опиша поне няколко случки, за да грокнете в пълнота шеметното приключение да бъдеш книжар – да работиш, купонясваш и спиш дори в близост до книгите, които толкова много обичаш и които понякога толкова ненавиждаш и искаш да забравиш…

По-долу ще намерите и текста. А като дойдете на концерт, ще чуете и музиката. Обещавам, че след тази Нова Година някои от песните ще започнат да се появяват тук и в триизмерния си вариант – текст, звук и картина. Така ще може да ги чуете преди живото изпълнение, и да решите дали идването ви си струва доматите. 😉

А ето и случките:

***

„Пътят на душите” – ако помните имаше такава книга на издателство Аратрон. Беше една от книгите с телевизионна и радиореклама, и често някоя баба или дядо дълго я разлистваха и ме подпитваха за нея. За съжаление аз не можех да им споделя нищо от съдържанието – и до днес не съм я чел (и нямам и намерение). Но особено готин беше един старец, който спря един ден пред сергията и ме попита:

– Охо, да, да – за душата… Те казаха, че у тая книга пишело къде ще ходи душата… Колко струва?

– Четири и осемдесет – (приблизително по спомен J) споделям аз шеметната за онова време цена, при което дядото, след лек подскок, опулване и покашляне, заявява възмутено:

– Ба… къде ще да ходи душата… – и се отдалечава с бърза стъпка.

***

Друга шега със същата книга, беше на един колега – беше я прекръстил на „Пътят наД Ушите”… J

***

Доста често из площада се разхождаха продавачи на найлонови торбички. Имаше една ужасна лелка, чиято хватка за пробутване на пликчета беше „притесни и засрами”. Перхидролената амбулантка те издебваше точно в момент, в който си се увлякъл в сладкодумно книгоописание пред куп клиенти, изскачаше пред всички и с писклив глас изпищяваше „Бички!”. Вцепени, и ти и клиентите отчаяно се опитвате да зацепите какво точно трябва да направите, за да спре да повтаря „М – бички, бе, мм-бички”… В крайна сметка някой (обикновено книжарят, дори да е новобранец) зацепва и бързо купува един пакет, с което стресът приключва. До следващият път. Смей да не я разбереш само…

***

Един класически виц, който взима дейно участие в парчето:

Мечо Пух и Прасчо намерили гърне с мед, обаче нямали лъжици, с които да го изядат. „Почакай тук, Пух” заявил Прасчо великодушно, „Ще отида до вкъщи да донеса две лъжици”. „Благодаря ти, мили Прасчо”, отговорил Пух. „Ще те изчакам тук, за да изядем заедно този чудесен мед”.

Когато се върнал с лъжиците, изненаданият Прасчо видял на земята един подут Мечо Пух и едно празно гърне от мед.

„Мечо, какво направи?” плахо попитал Прасчо.

„Махни се, свиньо” изръмжал Пух, ”Не виждаш ли, че ми е лошо!”

***

Има и много други случки, свързани със самите книжари. Много от тях така и останаха неописани. Всъщност, за да се обхване пъстрото сборище от характери и истории, които изкарваха времето си основно на площада, песента ще трябва да е от поне петдесет куплета.

Ето и самата песен. Понеже има още доста неща, което са неясни (в смисъл на безумни и неадекватни) в текста, та ако ви е интересно – питайте. Има много да разправям…

„Моя книжарская
Времето днес е хубаво, твърде е негорещо.
Пиеш чай чувстваш се глупаво, и гледаш гладно, зловещо.
Гълъбът гука гузно за нещо, където ще да ходи душата,
Един простак ми мига отсреща – с Владе пропиват втора заплата…
 
Припев:
Налей ми славею чудесни, ако ли не махни се свиньо,
Недей грухтя тез’ тъжни песни, а отърчи за още вино.
Налей…
 
Зимата е чудесно време да се прокарва път над ушите,
Ес на сергията дреме ли дреме – Рижики смучат коняк по ъглите.
Ела да видиш ти как застава, като в уестърн на Сержо Леоне,
За чест и слава с оловна глава, с бутилка мляко левент Гароне…
 
Припев:…
 
Ето го Гърчо дрънчи с количка, обед е, идат хиляда балъци,
Някаква дропла предлага им „бички”, пак ли цял ден ще танцуваме с гърци?
Жълъди капят мучат клиенти, бирата свърши – бегай за още.
В два ще захапят нови агенти – абе с тия не пихме ли снощи?
 
Книжарите са славно племе, а фрер е брат на някои езици,
Петима М’же не правят Бже, според теорията с мазните й цици.
Налей ми славею чудесни, ако ли не махни се свиньо,
Недей грухтя тез’ тъжни песни, а отърчи за още вино...“
 

Всяка връзка с лица и събития е НЕслучайна.

Advertisements

7 Responses to История „книжарская“

  1. Комата каза:

    Класика в жанра – на щанда Милена Очипалска, минала съм да я видя, ще да е било 1992-ра, ако не ме лъже паметта. Клиентка оглежда някаква книга, вижда, че на корицата пише „трилър“ и пита:
    – Гледам, че пише „трилър“, това значи, че са три книги ли?
    Очипалска:
    – А според вас „дилър“ две книги ли значи?

    Пак Очипалска. Минавам да я видя надвечер и я питам:
    – Как беше днес?
    – Остави се – вика – цял ден само французи.
    Бе какви французи, чудя се аз, това е сергия за книги на български, в крайна сметка. Все пак питам отде французи и какви французи. Очипалска ме осведомява:
    – СульО, ПульО, Д`РишльО и Смотанякь!!!

    Like

  2. Moro каза:

    Хахаха – е, не, с дилъра ме уби! Трябва да се съберем да си спомним разни стари случки.
    Тая за Бжежински не съм я разказал горе:
    Еса седи на сергията и … не дреме ами си лафи с мен, щото съм го навестил. Тъкмо е излязла една от книгите на Збигнев Бжежински на български. След като продава една бройка, той си записва в тефтера – „Бже – 1“. След малко един клиент грабва един Пратчет – в случая „Мъже в черно“, и нашия хуморист си записва – „М’же – 1“. След това смята нещо и ухилен до уши, докато ми показва продажбите си за деня ми заявява – Петима М’же не правят Б’же!

    Like

  3. elldara каза:

    Жалко че не можах да присъствам, но за следващия път си запазвам място отсега 🙂

    Like

  4. Комата каза:

    Бе трябва да си направим една вечер на книжарските спомени, вярно. Сега се сещам и аз за някои кодови наименования на автори – на Алберто Моравия му казвахме „мОравия“, и оттам – Пембения, Суросинкявия, Розевкия, ЛЯлЯвкия и всеки изкилифенчен цвят, който ти дойде на езика. Гор Видал пък беше Зор Видял. И, разбира се, любимата авторка на кримки Минет Уолтърс, на която нямаше защо човек да й преиначава името, но пък даваше простор за заигравки със заглавията…

    Like

    • Moro каза:

      Ами да трябва, да се съберем… Ние с Кольо сме замислили още едно такова миш-маш събитие през януари, и може тогава да се отдадем на носталгия и да се позагреем с едно-две вина…
      Весело посрещане на Новата!

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: