Сладум на живо: Легенда за пътя @ Level Up

юни 13, 2016

Miro_ArtSemestar2

Сладум: Историите с песни на живо продължават.

Вдъхновението идва от хората и отива при хората. Ние сме, защото се виждаме. Живеем в очите на другите повече отколкото предполагаме. Сполетява ни втори живот, когато разказваме това, което ни се е случило, и трети, когато разказът е за това, което ще се случи… и дали.

Като част от сбъдването на проекта ми „Коренуване“ започвам да гостувам на различни приятни места – барчета, кафета и клубове, за да правя „живи репетиции“ на историите на Сладум разказвача.

Това ще рече, че може да заповядате всяка седмица на мое участие, на което ще разказвам с думи и песни една история, понякога нова, понякога продължение… Понякога дори историята може да е създадена от вас, от ваша дума, жест или идея.

Първите, които ме поканиха, и на които искам да благодаря от сърце за възможността, са геймплей-мастърите от клуба за настолни игри Level Up, София.

Тази сряда, 15 юни, 19.30 ч., започваме. Адресът е: София, ул. Братя Миладинови №12.

Елате и станете част от историята.

Сладум ни чака.


ПроГрамажът на сЦените до края на април

април 12, 2016

Следващите две седмици отново съм напълнил със събития, затова реших да ги обобщя тук, за да няма после неразбрали.

Първото от тях е втората част на завръщането на Кът или така нареченият:

Кът Реюниън в Три Уши!

или както каза един приятел – 3 уши, 4 лева, 5 музиканти, 6 бири… останалото се свири.

По ирония на съдбата в тази година на реюниън групата ни Кът навършва 10 години. Заповядайте на 14-и, четвъртък, да попеем, попием и да се разбием заедно на един много тежък лайф в клуб Три Уши, София. Барабаните и баса са в ръцете на Зогъра и Саше, виртуозните китари и вокали – при Ванката и Анката, а и аз както винаги ще крася пейзажа (със скромност😉 ). Почваме в 21.00 ч.

KbT_Poster_160414

**

Ако хората не ви чуват или не ви дават много да говорите напоследък, заповядайте в петък, 15-и април, на лечебна шизиотерапия, в която ще можете да си кажете думата от сърце и ще ви слуша цяла трупа от (между)звездни актьори. Не само това, а ще сътворят и цяла пиеса по подхвърлените ви слова…

Това е представлението „Кажи си думата“ на импров трупа Шизи Про!

Shizi_pic

Почваме в 20.00 ч. в Славянска беседа. Входът е свободен, макар и труден. Въпросът е в изхода. Аз съм онзи с китарата зад пианото, до кахона. Пак скромен, де!

 

***

Финале Гранде на събитията ми за месец април е участието ми на второто„Body-Soul-Mind“ party в клуб Sound Trap, Пловдив. След грандиозният успех на моноспектакъла ми „Да бъдеш AC/DC“ ъъъ… т.е. чудовищния ми концерт в клуб Polinero… добре де – след смачкващия шизофоничен лайф на миналото издание на партито (казах ви че съм скромен), бях поканен от организаторите да направя самостоятелен концерт на премиерата на Епизод 2 от

BSM party: „Опознаване“ – 23 април, събота, 21.00 ч. Пловдив, клуб Sound Trap

PosterBSM2

Елате да купонясваме заедно. Ще има и сладки😉

Moro-san


Троен повод за празнуване!

март 19, 2016

Вчера установих, че няколко инициативи, в които съм участвал/помагал по един или друг начин, имат рожден ден на една и съща дата – 18 март! Реших да събера в един пост честитките към трите рожденика – група Arcadia, импровизационната трупа shizi.bg и историческият уебсайт bulgarianhistory.org, първо защото така ще научат един за друг, второ – защото са нещо значимо в което участвам, а на трето място е и странното съвпадение – и трите празнуват на един и същи ден…

Споделям техните събития с по няколко думи, някак явно съм бил на прав път…🙂

 

Повод №1:

Arcadia_na20

Италианската група ARCADIA-italian bastard core- празнува 20-сет годишнината си, със своя току излязъл нов албум „Adhorible & Deathlicious“ (отново уникална игра на думи от вокалиста им Майк). Мога да кажа, че музиката им винаги е била много оригинална, един символ на това какво би трябвало да е новото, както и (за съжаление) колко малко се приема то в света ни, понеже най-често е доста неразбираемо…
Наздраве, момчета, прекрасен концерт и чудна вечер ви желая!

 

Повод №2:

BGHistory_na4

Уебсайтът Българска история става на четири години! Не мога да повярвам че толкова младо издание, с толкова много млади хора, които работят и творят в него, придоби такава голяма популярност и размах! Това е празник не само за дейците на сайта и списанието, но и за всички българи, защото „Българска история“ успя да постигне поне три неща със сигурност за това време:
– Да популяризира историята, великите личности и събития на България сред младите хора и не само, без да плаща данък на тежки форми на национализъм, да покаже „тънката“ разлика между родолюбие и агресивен шовинизъм;
– Да промени разбирането за историята като наука от скучна и тъжна към интересна и популярна – на Viva History например може да гледаш филмчета за най-различни български личности, и да ги споделяш и коментираш в чата;
– Да докаже, че България е страната на неограничените възможности – трябва ни само един уебсайт и хиляди часове ентусиазъм, за да постигнем уникални резултати, без никакви търговски хватки и спонсорства. Те си знаят колко им е било тежко, момичетата и момчетата от Българска история…
Наздраве и честито, да се забавлявате много и да ‘илядите! 🙂

 

Повод №3:

Shizi_na3
Трупата за импровизационен театър ШиЗи Про става на „тли“ годинки днес! Кога започнаха, кога станаха на три…
Имам удоволствието да работя с изключително талантливите актьори от тази трупа едва от септември 2015 г., но за това време натрупах огромен опит и знания. Всяко представление ме учеше че креативността всъщност е искреност, да помогнеш на другия е най-добрия начин да изявиш себе си, а краят на въображението е само един – началото му. Това огромно количество от образи, ситуации и песни, което избълвахме заедно на сцената на Славянска беседа беше по-зареждащо и вдъхновяващо от който и да е университетски курс по актьорско майсторство или творческо писане.
Благодаря ви за всичко, момичета и момчета, забавлявайте се маниашки тази вечер! 😀

Доскоро пак.


Безсъници в Пловдив: приятели, влакове и чудовища

февруари 26, 2016

BSM_20_02_2016_ph064_s

Je suis Marto, Je suis Ma’to и la Belle Iva

Изминаха няколко дни от бясното BSM парти* (Body, Soul, Mind, ако се чудите) в легендарния пловдивски клуб Полинеро. Бях поканен да свиря на това странно, невиждано като формат и тема събитие от Приказна идея, и отначало не бях сигурен какво точно ще бъде и дали ще се получи.

Сега съм й много благодарен. За мен беше изключително интересно и ново преживяване, и реших да споделя тук поне шепата моменти, уловени в паметта на разните ми устройства, телефони, глави, както и от майсторската ръка на Фото Граф Манол Дончев.

20160220_165433

Централна гара София – познайте в колко тръгва влака…

Първото върховно нещо беше, че пътувах с БДЖелезния кон. Покрай постоянното движение с кола, бях позабравил веселбата да се озовеш с четирима купонджии във вагон, да окупирате една четворка и да прекарате времето в разговори за музика, книги, бира и всякакви други забави. А – и дебненето на моменти за пушене.

20160220_165531

Пътят към Пловдив всъщност е пътят към Ямбол (е града)…

Спор няма кое е най-важното нещо, което трябва да направи човек щом пристигне в Пловдив.

Да изяде възможно най-огромния дюнер, разбира се (добре, че не си взех голям). Едва се справихме с фуниите като пълни с месо мегафони и докато дишахме тежко като препили хипопотами, се метнахме на първото такси. Разбира се, беше специално поръчано за нас – шофьорът естествено беше фен на G’N’R, и мечтата му беше да гледа Def Leppard на живо.

За пръв път стъпвах в Полинеро, грАх ми на’ушата, както се казва. Титаничен клуб, със брилянтен бар, обстановка и звук. Сцената е като за фестивал. В този миг веднага силно съжалих, че ще свиря само в „бар-формат“ – китара, микрофон и лупър. Как щяхме да се развихрим с още няколко инструмента…

20160220_213321

Минути преди началото

Бърз чек, чуден звук, и няма как да е другояче с озвучител като Арам. Пожелавам на всеки музикант такава приятна изненада зад пулта. Изпивам една още по-бърза бира, защото след минути печените водещи Ива и Тонкиса се мятат на сцената и представят събитието. Гледаме триминутен филм, в който Приказна идея разказва идейна приказка за цялото събитие и „какво ни чака после“.

После съм аз.

20160220_213400

Една минута по-малко до събитието

Не са много концертите, на които мога да се похваля, че не съм допускал грешки, я с капризния ми лупър, я с любимите ми за забравяне текстове. Това е първият ми шизолайф, на който чувах всичко и изсвирих всичко, както беше замислено.

BSM_20_02_2016_ph004_s

Винаги съм обичал публиката в Пловдив – хората са толкова въодушевени и толкова им се забавлява, че купонът започва сам, свиренето се лее като бирата зад бара, а между песните винаги се чуват добри лафове.

Няма да правя ревю на изпълнението си, защото ще стане съвсем шизофреничен репортаж, пък и ще излезе доста нескромен. Мога да кажа само че хората танцуваха, скачаха, а на последното парче /“Пак се прегръщаме“/ пяха всички като един (благодаря и на Влади за съпорта!). Чувствах се като рок-чудовище. Сигурно съм изглеждал поне като второто.

BSM_20_02_2016_ph026_s

След това започна един бесен купон, от който главата ми помни само няколкостотин момичета, игри, награди с шотове, бутилки, запознанства, смехории, гледане на карти Таро, дързост и откровения и други истерии… докато сутрешната мъгла не покри всичко.

BSM_20_02_2016_ph023_s

След като отидохме с влак и стояхме до сутринта на партито, кое беше най-умното нещо, което ни хрумна в 5 часа призори? Да хванем сутрешния влак за София, разбира се.

20160220_165837

Главата ми дълго кънтеше от музика и викове, от светлини и беснеене, преди да изпадна в несвяст в учудващо топлите и празни вагони на БДЖелезницата.

Още веднъж благодаря на всички яки хора през тази чудна вечер, на Приказна идея за поканата, на Манол Дончев за снимките, и на Владислав и Арам от Полинеро, както и Ива и Тонкиса, за топлото посрещане и прекрасния звук. До скоро хора.

BSM_20_02_2016_ph030_s

*BSM = Big Schizophonic Monster.

See ya!


За филма, в който играеш, няма репетиции

декември 14, 2015

Plamyk-more

Все пак е интересно – ако страховете и параноята просто поддържат филма в живота ни, какво се случва ако ги няма? Когато се спокоен? Скучно ли е? Ако не си измислиш нов филм за да се разсееш, разбираш ли кой си?

Предполагам на всеки му се е случвало поне веднъж да го осени яснотата. Едно усещане, сякаш точно ей сега в този същия момент всичко му става ясно – кой е, къде отива и за какво е всичко това тука. Усещането дори не е осеняване, не се случва внезапно, по-скоро сякаш всичко останало замлъква и за миг сред разбягалите се облаци виждаш ясно парче небе от себе си.

Това са някои мои неокончателни и нескончаеми размишления по темата.

Всeки знае, че дори и най-спокойния и самоуверен човек е… актьор. Тялото ни е като сцена, на която се изявяваме пред очите на публиката – света и околностите, или поне тази част от тях, която е дошла да гледа. Декорът, осветлението и дори специалните ефекти са нещо, което трябва да бъде овладяно. „Какъв си?“ дори не е първият въпрос – „Какво играеш?“ го изпреварва. Дори по важност.

Всъщност това са два въпроса за едно и също нещо. Какъв си можеш да разбереш само чрез това, което играеш. Актьорът на сцената няма свое собствено лице. Той е и играещият, и зрителя, който се мъчи да разбере колко от това, което вижда, е маска и колко от него е истина. Ами истинското лице на този зад ролята?

Ако искаме да го узнаем, ще трябва да отидем на друго негово представление…

Различна пиеса. Различна роля. И тук отново не се знае кое е изиграно. Играещият се изследва сам, сглобява късчета между различните физиономии върху едно и също лице, парченца пъзели от различни животи в една личност, търси свързващи точки. Неща, които се повтарят в различните изпълнения. Душа, сърце, онзи призрак на личността зад маската, връзката на духа с реалността. Като дете, което се опитва да разбере какво е пламъка. Не може да се държи, но пари. Не може да се хване, но свети. Няма го, но съществува. Драсване на душата-клечка върху тялото-кибрит, и ролята пламва, движи се, танцува пред очите на света, хвърля оживели сенки, Платонови хора по стената на реалността зад нас, разиграва комедии, трагедии, семейства, цивилизации…  …тишини и спокойствия. Спокойствието на актьора, който вече е усетил къде е сърцевината му. В горенето. В действието и движението, в играта. Драсва кибрит, пали тютюна или лампата, бавно сипва кафе, издиша дим в студеното утро. Усмихва се на тъмните облаци над хоризонта, които се изчервяват от смущение. Усмихва се на себе си в огледалото. Играе живот или живее игра? Не е ясно. Знае само, че се е покатерил отново в командната кабина на тялото си и потегля. Денят започва. Светът започва. Завеса…

 

 


Сто и дванадесетият

ноември 27, 2015

Pasht

Ако си за първи път тук – това е откъс от книгата ми „Песента на Хадар“. Цялата дотук може да бъде прочетена горе в страницата точно до „Начало“.
Приятно четене!

***

Врявата отвън се надигна като далечна вълна – бучене, грохот и после онзи рев, който те облива и оставя след себе си съскането на пяната.

Освен когато не останеш вътре във вълната, и докато се премяташ като парцалена кукла, продължаваш да чуваш тътена на сърцето й. Тълпата и водната маса имат близки черти. Мощ, сляпа ярост и безмилостност.

Стан се надигна от изкривения от старост дървен стол. Нещо се случваше навън. Дали не се бе върнала? Не беше сигурен дали за нея ще е добре да се върне, с тези полудели дядковци и пубертети в селото…

Той леко дръпна единия перделък от схлупеното прозорче на кухничката.

Откакто бе зарязал Алеко вчера на мястото на липсващата кола се усещаше много силно сам. Не просто самота като липса на хора или на внимание сред тълпата. Чувстваше се някак… като изоставен. Глупаво детско чувство, но не можеше да го прогони. То се беше свило в някакъв ъгъл на гърдите му и се цупеше.

Веселите лица се размиваха на фона на здрачината. Надвисналата над селото гора се превръщаше бавно в тъмен облак, в пирамидено парче небе.

Постепенно различи думите.

– Къде се изгуби, къде… Как е по влашко, бива ли я анасонлийката… Браво, браво…

Сред одобрителната глъч различи гласа на Гъчо, който повтаряше нещо за вълк. Мярна в притъмняващия въздух че дядо Горчил също е там, и като отвори вратата, излезе в студа.

Резливия вятър го посрещна първи, следван от погледите на възрастните мъже. Новодошлият беше с гръб към Стан, и закриваше с широкия си гръб някой, който го потупваше по рамото.

– Вълкаш, Вълкаш не те чака’аме, не… – повтаряше гласът зад новият, а всъщност стария член на дядковската дружина.

– Станимирча, яла да те запознаем – гръмко обяви Гъчо и дръпна новодошлия за ръкава на балтона му.

Шинела по-скоро, коригира се Стан, с двата реда копчета отпред. С рунтавата си брада и калпак, мъжът изглеждаше като руски генерал от 19 век. Само че беше нисък, набит и като че леко прегърбен. Той го изгледа изпитателно, после протегна ръка.

– Добра среща, момче… Как те викат? –

Гласът му беше като шепот – достатъчно силен, но нямаше тон, сякаш въздухът излизаше от прекалено голям отвор. Когато пристъпи към него, Стан разбра какво точно го смущава.

Гостът беше вперил едното си, блестящо око в него.

Коравата десница стисна яко ръката му, трябваше да се понапъне, за да не изпусне хватката. Докато се здрависваше се опитваше да не гледа лявото око на здравеняка. Мътно като стара гуда, то се взираше някъде над рамото му.

– Станимир съм. Стан ми викат.

– Вълкаш. – натърти прегърбеният мъжага и разтърси за последно ръката му. – Ти си оня с шафрантиите, нъл’ тъй?

Всички ги гледаха притихнали. В този момент Станимир осъзна за първи път в живота си какво е да се запознаеш с противник, с… враг. Някой, който не познаваш, но още от първия миг усещаш, че е всичко противоположно на теб, всичко което е анти теб, анти нещата, в които вярваш. Някой, който буди неприязън още с вида си, защото е твое отрицание.

Беше се карал и спорил с доста хора, беше се бил няколко пъти в училище… а имаше и една случка, в която най-добрият му приятел тръгна с момичето, с което той дълго време беше ходил. После и друга случка. Беше имал раздори и беше виждал злобни и неприятни хора.

Сега осъзна, че онези случаи бяха нищо. Бяха дребни, кокошкарски сплетни в сравнение със сега. Като битка на две хлапета за игра на топчета, сравнена с кървавия бой с ножове на двама заключени мъже.

Гърбът му настръхна. Той стегна ръката си по-здраво и неочаквано и за самия себе си изстреля:

– Аз съм. Виждам че ти си със старческия дом, та няма страшно.

Тишината се удължи. Сред вцепенените физиономии Стан мярна сподавения смях на лицето на дядо Горчил и почувства, че е на прав път.

Вълкаш постоя няколко секунди вперил кривия си поглед в очите на младежа. После внезапно раздруса отново ръката му и избухна в неистов кикот.

Глутницата старци го последва на мига. В смеха на повечето се долавяше сякаш облекчение.

– Бива си те, дръндьо, добре го рече, хахаха – кикотеше се като пубертет новодошлия. после рязко издърпа ръката си и като тупна Гъчо по рамото отсече със съвсем различен глас:

– Гъчка, хай води ни при тебе. Да вър’им да докладвате що става, що трябва да се направи.

Гъчо кимна и се извърна да махне на другите.

– Що да става – обади се дядо Горчил най-отзад – Знаеш що става край лисича дупка, Вълкашине.

– Ама лисицата веч’ си има опашка, туй става също. – изръмжа Горчил и дръпна яката на палтото си.

– Стадото от опашката се не плаши.

– Ай стига! Дай да седнем при Гъчя, да наквася гърло, че ме стяга от сухо – изграчи Вълкаш и тръгна с уверена крачка към кръчмата. Тълпата се повлече след него.

Стан се поколеба. После видя как дядо Горчил му кимна и тръгна бавно след тях.


(: Шизофония на живо тази събота в BRUM BAR :)

ноември 10, 2015
Moro@Hostela
Така – нека да се похваля и тук.
Тази събота (а не следващата, както ме поправи Лъчът), 14 ноември в Brum Bar & Kitchen ще има една шизо/гръндж/етно/пънк/рок и прог вечер с известен шизовед (т.е. аз) и няколко шизофренда.🙂
Защо шизофония? Защото никой вече не е сигурен кой е, нищо не е едно и също, няма човек на едно мнение за това какво му се пие, не е останал никой, който да не е /в/ с бръм-бар в главата. Но това може да е само нов повод за купон, защото каквото и да ви се пие – в BrumBar-а винаги го има. А какво по-хубаво от разнообразието?
В менюто ще срещнете Alice in Chains, Red Hot и Green Day, смесени с Jimi Hendrix и Placebo, с гарнитура от пещерняшки химни и пънк кавъри. Ще чуете и онези мои любими мишове-машове между песни на различни банди, които за миг са видяли по подобен начин света. Ще чуете Кът, Гримм, ирландско и българско етно, разни мои песни, както и някои нови неща.
На сцената ще има кахон, тарамбука, и други перкусии, втора китара и втори микрофон, така че след края на вечерта 
може да се включите в задължителния за това място джем-сешън. Всеки е добре дошъл да пее и свири с нас.
Отваряме отрано.
Начало: 21.00 ч.

Вход свободен.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1 163 other followers

%d bloggers like this: