Коренуване: Облогът на самовилата

юли 20, 2017

Благун не спираше да свири, докато разказва. Всеки друг разказвач дето съм гледал, включително и моя милост редуваше музиката и историята. Този дребен и жилав човек, с очи като въглени и една зареяна в простора усмивка, правеше всичко едновременно и без никакво прекъсване.

Пръстите му се движеха с такава скорост по струните на тамбурата, че не можех да проследя кое е палец, кое кутре, кой къде и след кой е. Гласът му беше като прииждаща буря – от далечен, заплашителен тътен, изведнъж стоварваше цялата си ураганна сила върху слушателите, а сетне с пролетен бриз и нежни напеви вадеше дъгата.

Разказът му пък наопак – беше равен и спокоен, и понякога и най-драматичната му част не поклащаше уверения и дълбок ритъм, като бавен марш на хиляда балкански тъпани.

Той не се имаше за музикант и не наричаше себе си разказвач. 

Благун наричаше себе си думир.

Що е думир ли…

„Думир е онзи, що лекува с думи и песни. Той е и разказвач на това що искаш да речеш, свирач на това, което искаш да излееш, дори и играч на сбраното в душите на слушателите си.

Да си думир е съдба, дето няма смяна. Сърцата на хората са като диви котки – трудно се стигат, ала веднъж да ти дадат да ги погалиш и си вечно техен.“

Благун разказваше, че думирите са обикаляли старите български земи и често са давали представления по ханове, села и събори. Били са много уважавани и ценени, защото винаги са носели настроение и приключения на всяко сбиране. Често са използвани и за разнасяне на новини, или глашатаи на вести.

Но заради огненото си слово и дарбата си да палят искри в зениците и душите на слушателите си, те са използвани особено много като събирачи на нови воини за армията на кана…

Цялата история – в петък, 21 юли в Арт Фондацията.

Advertisements

Коренуване празнува рожден ден – петък в Галерия Лампион

декември 14, 2016

mih_3061fb

…Заболял Момчил юнак. Болна лежала душата му в якото му младо тяло. Всичко си му било наред, само сърцето му го нямало. За дивата самовила жадувал. Често ходел на Неначнатото езеро, но бялата мома все не идвала. Само когато дълго свирел на кавала си, светла риза се показвала сред дърветата като парче жива мъгла. Усмивка, като стрела в сърцето му, махване с ръка, като последно сбогом.
Съвет поискал той от един знахар в селото. Горчил му викали, триста белемнита да покрият гроба му. И го подучил старият хитрец що да стори…
„Що желаеш, болнико? Съгрешил си, бягай на църква, Господ да ти прости, аз не мога.”.
„Тежко ми е дядо. Искам я. Жена да ми стане, искам.”.
„Пущина деца не гледа, Момчиле.”
„Друга не ща.”
„Грешник, болник си ти… Има един начин. Но да ми се закълнеш в Господа, че на друг няма да го издумаш! И като ти кажа какво да правиш, ще го направиш точно така, както съм ти наредил?”.
„Слушам те, дядо. Твой съм, роб съм каквото кажеш закон ще бъде. Ти си ми спасението.”
„Не мой роб си ти…”


Утром играели самовилското хоро сестрите, но всеки път внимателно избирали под коя скала ще го подхванат.
Три седмици ходил Момчил на поляната до онова синьо като лятно небе езеро. Свирел всеки ден усърдно като млад чирак кавалджия. Нови мелодии се леели чудни и примамливи от кавала му, и все по-хубави били. Тръгвал си посърнал и изтощен всеки следобед, и на другия ден с нови сили захващал слънцето да изгрява.
На първия ден от четвъртата седмица тя дошла.
– Упорит си, юначе – рекла му, но той не спирал да свири. Помнел какво му е заръчано. Цял ден се омайвали – тя танцувала и го карала да хвърли кавала и да дойде при нея, той свирел и я карал все повече да играе и да не тръгва. Разпуснати коси блестели и гъвкаво загръщали тялото й, тежки ръкави и ресни разпервали ризата й, тъмен огън блестял в очите й, а бялото й като ярка луна лице греело от щастие. Хвърлила накрая ризата си далеч по брега, и само по коси останала. Стиснал Момчил тогава по-здраво кавала, че от тази гледка ръцете му омекнали, коленете му се стопили. Леко тръгнал по брега на езерото.
– Знам що искаш – засмяла се бяла Рада. – Тежка ще ти е тая риза, не мож’ я носи.
Застанал Момчил между вилата и дрехата й. Отлепил за миг устни от кавала и бързо издумал:
– Да се изкъпя с тебе, моме, искам. –
После пак засвирил.
– Влизай тогава – рекла дивата, сякаш това и чакала. – но ризата ми да вдигаш не се опитвай. От мен по-бърз не ще си.
И се хвърлила във водата.
След нея тръгнал и юнакът.
Завлизал бавно Момчил, лудо играела пред гърдите му момата. Бясно биели водите, изхвърчал кавалът от ръцете му. А после всичко се укротило и притъмняло.
Тръгнала да излиза дивата.
– Сбогом, Момчиле. –
– Дай да те прегърна, бяла Радо – промълвил момъкът и обгърнал ръце около нея, както му обърнала гръб. Тя за миг се отпуснала… и това било достатъчно. Попипал под дългите й коси и напипал плитката яперичина. После с острието, дето пазел на гърди срязал каквото могъл.
Вик на горест разтресъл гората.
– Що ми стори лъжецо? – блъснала го разлютената Рада, очите й – бездънни кладенци с дива ярост.
Понечила да вдигне ризата си, но ръцете й немощно се привдигнали. Опитала да стори вятър – косите й безмълвно разстилали раменете й. Дружките си на третия път извикала – гласът й угаснал още в гърлото.
Пристъпила едва на брега и се отпуснала на земята от безсилие. Човешко чедо била, изгубила за миг силите и съдбата си.
Събрал ризата и опашката в торбата си Момчил, награбил крехкото тяло, и леко като пух го метнал на рамо.
– Жена те искам, бела Радо. Дома ще те водя. – и като рекъл тъй, залепил целувка на косите й, и поел надолу.
Само едно забравил.
Кавалът, дето се изсулил от пръстите му, изхвърлен от разлютените вълни самотно лежал под безмълвните храсти.
Вятърът дошъл и леко засвирил своята песен.
Песента за изгубената свобода.
Все пак вятър бил.

Коренуване разказва:
Петък, 16 декември, Галерия Лампион
https://m.facebook.com/events/1681257532164573


Непрощаване

декември 13, 2016

Две черни езера

Не ще погледна в тях.

Две дупки тъмнина

В дълбока като грях

Безкрайна пещера.

Две локви във пръстта,

Как да отпия, как

Най-тежката вода.

Тарелка сърчица,

Забравени деца.


Рожден ден на Korenuvane @Lampion в петък

декември 12, 2016

korenuvane1-pic

„Коренуване е онзи път, за който винаги щом си спомниш, някак нещо се стопля в теб и си казваш, ей, скоро, скоро тръгвам…
То е разказът за онова приключение, което все искаш да предприемеш, но винаги по някаква причина отлагаш.
Онези песни, които искаш да научиш от сто години, и все нямаш време да седнеш и просто да си попееш.
Вземи си време.
Вземи си времето и свободата и себе си и ела да коренуваме заедно.“

Приятели,
През декември тази година Коренуването навършва две години. Заповядайте да го отпразнуваме заедно с един концерт-приказка на 16-ти декември в галерия „Лампион“.
За тези две години спектакълът разказа много истории, гостува в на много места в София, Пловдив и Ъглен. Запознахме се със Саксиеното момиче и прокълнатия български Велия, научихме за произхода на Русалиите, Стията и самовилските извори…

Този път искам да ви разкажа нещо от началото на историята. Причината за всичко, поводът да започна да разказвам.
Книгата ‘Песента на Хадар“.
На това представление ще чуете легендата за Момчил юнак и Рада самовила от същата тази книга. Може би сте чували началото й, може би дори знаете цялата отнякъде. Но със сигурност този, който е разказвал, е премълчал онази част за яперицата…
Що е Яперица ли? Ами яперичина опашка?
А каква е разликата между самовила и самодива?
Вълшебни създания ли са самовилите или някакъв вид хора? А могат ли песните да лекуват? А да омагосват? …
Отговорите – в Коренуване на 16 декември.
19.00 г.
До.

Входът е свободен. Изходът е… през саксията. 🙂

saksiata1


Сладум на живо: Легенда за пътя @ Level Up

юни 13, 2016

Miro_ArtSemestar2

Сладум: Историите с песни на живо продължават.

Вдъхновението идва от хората и отива при хората. Ние сме, защото се виждаме. Живеем в очите на другите повече отколкото предполагаме. Сполетява ни втори живот, когато разказваме това, което ни се е случило, и трети, когато разказът е за това, което ще се случи… и дали.

Като част от сбъдването на проекта ми „Коренуване“ започвам да гостувам на различни приятни места – барчета, кафета и клубове, за да правя „живи репетиции“ на историите на Сладум разказвача.

Това ще рече, че може да заповядате всяка седмица на мое участие, на което ще разказвам с думи и песни една история, понякога нова, понякога продължение… Понякога дори историята може да е създадена от вас, от ваша дума, жест или идея.

Първите, които ме поканиха, и на които искам да благодаря от сърце за възможността, са геймплей-мастърите от клуба за настолни игри Level Up, София.

Тази сряда, 15 юни, 19.30 ч., започваме. Адресът е: София, ул. Братя Миладинови №12.

Елате и станете част от историята.

Сладум ни чака.


ПроГрамажът на сЦените до края на април

април 12, 2016

Следващите две седмици отново съм напълнил със събития, затова реших да ги обобщя тук, за да няма после неразбрали.

Първото от тях е втората част на завръщането на Кът или така нареченият:

Кът Реюниън в Три Уши!

или както каза един приятел – 3 уши, 4 лева, 5 музиканти, 6 бири… останалото се свири.

По ирония на съдбата в тази година на реюниън групата ни Кът навършва 10 години. Заповядайте на 14-и, четвъртък, да попеем, попием и да се разбием заедно на един много тежък лайф в клуб Три Уши, София. Барабаните и баса са в ръцете на Зогъра и Саше, виртуозните китари и вокали – при Ванката и Анката, а и аз както винаги ще крася пейзажа (със скромност 😉 ). Почваме в 21.00 ч.

KbT_Poster_160414

**

Ако хората не ви чуват или не ви дават много да говорите напоследък, заповядайте в петък, 15-и април, на лечебна шизиотерапия, в която ще можете да си кажете думата от сърце и ще ви слуша цяла трупа от (между)звездни актьори. Не само това, а ще сътворят и цяла пиеса по подхвърлените ви слова…

Това е представлението „Кажи си думата“ на импров трупа Шизи Про!

Shizi_pic

Почваме в 20.00 ч. в Славянска беседа. Входът е свободен, макар и труден. Въпросът е в изхода. Аз съм онзи с китарата зад пианото, до кахона. Пак скромен, де!

 

***

Финале Гранде на събитията ми за месец април е участието ми на второто„Body-Soul-Mind“ party в клуб Sound Trap, Пловдив. След грандиозният успех на моноспектакъла ми „Да бъдеш AC/DC“ ъъъ… т.е. чудовищния ми концерт в клуб Polinero… добре де – след смачкващия шизофоничен лайф на миналото издание на партито (казах ви че съм скромен), бях поканен от организаторите да направя самостоятелен концерт на премиерата на Епизод 2 от

BSM party: „Опознаване“ – 23 април, събота, 21.00 ч. Пловдив, клуб Sound Trap

PosterBSM2

Елате да купонясваме заедно. Ще има и сладки 😉

Moro-san


Троен повод за празнуване!

март 19, 2016

Вчера установих, че няколко инициативи, в които съм участвал/помагал по един или друг начин, имат рожден ден на една и съща дата – 18 март! Реших да събера в един пост честитките към трите рожденика – група Arcadia, импровизационната трупа shizi.bg и историческият уебсайт bulgarianhistory.org, първо защото така ще научат един за друг, второ – защото са нещо значимо в което участвам, а на трето място е и странното съвпадение – и трите празнуват на един и същи ден…

Споделям техните събития с по няколко думи, някак явно съм бил на прав път… 🙂

 

Повод №1:

Arcadia_na20

Италианската група ARCADIA-italian bastard core- празнува 20-сет годишнината си, със своя току излязъл нов албум „Adhorible & Deathlicious“ (отново уникална игра на думи от вокалиста им Майк). Мога да кажа, че музиката им винаги е била много оригинална, един символ на това какво би трябвало да е новото, както и (за съжаление) колко малко се приема то в света ни, понеже най-често е доста неразбираемо…
Наздраве, момчета, прекрасен концерт и чудна вечер ви желая!

 

Повод №2:

BGHistory_na4

Уебсайтът Българска история става на четири години! Не мога да повярвам че толкова младо издание, с толкова много млади хора, които работят и творят в него, придоби такава голяма популярност и размах! Това е празник не само за дейците на сайта и списанието, но и за всички българи, защото „Българска история“ успя да постигне поне три неща със сигурност за това време:
– Да популяризира историята, великите личности и събития на България сред младите хора и не само, без да плаща данък на тежки форми на национализъм, да покаже „тънката“ разлика между родолюбие и агресивен шовинизъм;
– Да промени разбирането за историята като наука от скучна и тъжна към интересна и популярна – на Viva History например може да гледаш филмчета за най-различни български личности, и да ги споделяш и коментираш в чата;
– Да докаже, че България е страната на неограничените възможности – трябва ни само един уебсайт и хиляди часове ентусиазъм, за да постигнем уникални резултати, без никакви търговски хватки и спонсорства. Те си знаят колко им е било тежко, момичетата и момчетата от Българска история…
Наздраве и честито, да се забавлявате много и да ‘илядите! 🙂

 

Повод №3:

Shizi_na3
Трупата за импровизационен театър ШиЗи Про става на „тли“ годинки днес! Кога започнаха, кога станаха на три…
Имам удоволствието да работя с изключително талантливите актьори от тази трупа едва от септември 2015 г., но за това време натрупах огромен опит и знания. Всяко представление ме учеше че креативността всъщност е искреност, да помогнеш на другия е най-добрия начин да изявиш себе си, а краят на въображението е само един – началото му. Това огромно количество от образи, ситуации и песни, което избълвахме заедно на сцената на Славянска беседа беше по-зареждащо и вдъхновяващо от който и да е университетски курс по актьорско майсторство или творческо писане.
Благодаря ви за всичко, момичета и момчета, забавлявайте се маниашки тази вечер! 😀

Доскоро пак.


%d bloggers like this: