Грехът на русалията – откъс 2

април 22, 2019

Още един откъс от историята за Севдал русалията.

Точно в 13.30 днес на горния линк може да се чуе и гледа част от песента „Тя каза тихо“, кандидат за следващата компилация за Коренуване.

Може да се чуе и разказът на Биса за своя близка приятелка от детството, която е изгубена… или може би намерена?

Отново изпод факирския обектив на Евгени

Реклами

ИдеоВлогия – епизод 2

април 15, 2019

Помните ли дебюта ми преди две седмици? Беше феноменален успех – най-сетне стартирах влога си, който готвя чааак от миналата година, все едно правя римейк на Властелина на пръстените…

Може да е смешно, но наистина ми беше много трудно да не редактирам и да не кърша пръсти като побъркан – олеле, става ли това, ох, разбира ли се онова, ами другото, ами хората да не би да го схванат…

Но в един момент си казах – хайде стига и…
Вече съм влогър! Йей!

Сега остава и да ме гледа някой и нещата ще потръгнат 🙂

Това е втора част на пилотния епизод. Ще се радвам да споделите мнение. Приятно гледане!

Всички чудесии в него са снимани и измонтирани от всевиждащия Лъч.
Камера & монтаж: Lachezar Enchev, Музика – Zhilmore Sextet


Грехът на русалията – живи откъси

април 8, 2019

Тадааам – Премиера!

На горният линк (който в тази понеделнишка утрин не е активен, но скоро, скоро…) точно в 13.15 ч., днес на 08 април, може да видите част от спектакъла „Грехът на Русалията“, разказан и изпят наживо от Моро в Шизи Импро клуб, и уловен и предаден от Кинемастъра Е-Бог.

В този откъс, ако се наблюдава внимателно, може да се забележи, как уж кроткия Севдал русалията увещава своя брат по съдба Виден да извършат куп престъпления – да нахлуят с взлом в приюта, да играят забранените русалийски танци, и дори да откраднат конете на добрия им приятел Павле. Възможно е да се видят и други неща…

Още откъси от Коренуване – скоро пак 🙂
камера и звук – Евгени Богданов


Влогът на Моро иде: ИдеоВлогия

април 3, 2019
ИдеоВлогия – Епизод 1 – Какво всъщност е това чудо?

Както се казва в горното видео – започни сега!

Притесненията и тресенията свършиха, или ми „стигнаха“ и аз стартирам влога си от днес. Даже не от днес, а по-скоро от чудната дата 01-ви април, обаче само дето не ги „родих“ тия видеа, дето започват с днешното, та затова появяването е плавно.

От доста време ме човърка идеята да стартирам да се излагам на всеозорение, като си направя – и поддържам! – собствен влог, т.е. видеоблог.

Влогът, си казвах, е чудесен начин да представя творби и чорби, влогът даже е много близък до самата идея на цялото изкуство на Коренуването, което правя – той също слива визия, литература и музика, а тук-там позволява и, къде безумно, къде безсрамно, театралничене (разбирай актьорска игра от ламери).

„Що чак сега, ве, убавец?“ ще попитат изнервени от чакане хора, дето често успяват да не дойдат на представленията, благодарение на богатия ми пиаРски опит и моят приятел Цуки.

Ами пусто притеснение – ох, ама от телефон ли да снимам, ох, ама само глупости ли да говоря (аз друго не мога)… Ох, ама тая песен не е ли по-добре с по-хубав звук да я запиша… Чакай да снимам с по-добра камера, да потърся някой приятел – дето е-бог на видеото – да ми помогне. Изобщо същото старото мрънкане – ох, стават ли тези неща, има ли смисъл, има ли причина, и т.н.

И така повече от година. Даже много повече.

В същото време работата и животът изобщо си вървяха, заливаха ме все повече, и един ден осъзнах как ми остава все по-малко време да заделям за това, което най-много обичам да правя. Което уж е „моето призвание“.

Да пиша книги и музика, да ги чета и изпълнявам.

Имаше и други автосъмнения и подвеждащи въпроси: Как ще успея с всичко? Как ще издържа? Как ще осигуря време за писане?

Ами няма аз да го осигурявам, то си е там. Писането ще осигури нужното му, свиренето и влогът – своето. Само трябва да ги представя и да ги пусна да се развиват.

Просто е време да си призная, че това е, което най-много искам да правя в отсамната (да се надяваме) половина от живота си.

Така че… Започни сега и не спирай. Оттук нататък ще отделям все повече време на Коренуване, книгите, музиката и човешките каузи, като целта е да дойде денят, в който ще правя само тях. Пък и срок съм си дал, тик-так, тик-так…

Толкоз по теорията.

По практиката – грабнах аз един Лъч, и с него сътворихме ей тези късчета влог. Вижте първото. Нямам думи колко съм му благодарен за чудната подкрепа, на него, както и на други хора, но – един по един.

В следващия пост ще има подробни обяснение какво и що ще расте в тази влогерия, колко често ще виждате неща от Коренуване, Идеовлогия, както и идеята за АртEистичната работилница…

Ама хайде в другия пост, де… 😉


Четвъртък с Моро @Шизи Импро клуба

март 18, 2019

Плакатът на Русалията

март 13, 2019

Ами ето го и плаката.

То много ясно с тия снимки накъде отиваше, но все пак да ви кажа че имаше и един много силен друг вариант… който обаче ще запазим в тайна. За друг път.

Айде и да си запазите 21-ви за Севдал. 🙂


Грехът на Русалията: Да откраднеш танцa

март 11, 2019
Момъкът вече редеше думите без да спира.
Малко по-малко той забрави че говори на някакъв глас в гората, чужд, непознат и невидим, нищо че е игрив и момински, нищо, че е ласкав и топъл.
Севдал обаче сещаше тоя глас като първия от сума години, дето го разбира, като първия от сума време, дето го слуша.
Пред такъв глас, няма как, изливаш не само дреболиите от деня. Изливаш си душата.


„- Знаеш ли русалиите що струват?

– За калушарско лечителство не ме учи. Думай нататък.
 
Ами то така някак глупаво звучи, ама… Исках да излекуваме Калунка.
Знам, че можем. Аз отскоро съм в дружината ама онзи, най-стария, Горчил, разказва как всяка година поне по двама души на едно село оправяли. После онез си били здрави, че и даже работели…
Прищя ми се и Калунка да е тъй, някак…

Гласът на Севдал потрепери.

– Да си работи, да се радва… да ѝ бере гайлето някой, кат на люта змия…
Та…
Дойдох при ватафа да ме научи на стъпките. На песните.
Ама той отказа. Разфуча се, рече, че… – момъкът махна с ръка.

– Знайш ли… не знам как да ти река… и името ти не знам дори. …

– Знайш ли, решил съм да го направя сам. Мислех си – само песента и стъпките да науча и ще опитам. Ама сам не може, един трябва още поне, да държи света…
Младежът се сепна, после рече:
– Ох, разприказвах се много. Дядо Манол ще ме убие, ако разбере, хеле пък пред жена, че говоря толко…

Гласът тихо, като отдалеч продума.

– Не си дошъл да учиш стъпките, русалийо.
Дошъл си да учиш как да промениш съдбата.
Съдба се мени трудно.
За нея трябва не само света да промениш, не само хората.

– Ами що?

– Себото. Себе си. Ей виж се – намръщен, кисел трън, бодеш всички, само кат ги умериш с поглед. Какво учат хората от тебе? Да бодат.
Трябва да ги жегнеш с огън в сърцето и очите, като слънце да ги сгрееш, като смях да ги заразиш и вдигнеш…

– Сега ме слушай, Севдале. Стъпките ти трябват да научиш. Другото сам ще найдеш. Знаеш ли де е Горен кладенец?
Ела там, преди зора да пукне.
Четвърти ден от седмицата трябва да е. Заметни се с голямо палто, ямурлук нещо, каквото имаш. Сложи си кърпа на главата. Нищо няма да думаш – сядаш и гледаш. Мълчиш, чу ли? А продума – а издъни кацата…
 
В този момент в селото удари камбана.
Гласът долетя отдалеч, като с повей на вятъра.

– И никак не е глупаво туй, дето си мислил. Глупаци са онез, дето само у кръчмите търсят лек, и то за чуждите тегоби…“

_____
Из "Грехът на Русалията" от Мирослав Моравски - Моро

Цялото представление може да видите на 21 март, четвъртък, от 20.30 ч. в Шизи Импро Клуб.

Заповядайте!


%d блогъра харесват това: