За Теа и камъните

ноември 16, 2018

Мога да позная града си само по камъните: лъскави и свежи, всеки един – като изрисувано, излъскано хълмче. Жълтата светлина от крепостните стени… и онази глъчкава тишина, като предчувствие че нещо идва, нещо ей сега ще се случи и ще бъде зверската забава. После тишината замлъква и отнякъде се чува песен – или пък рошавият подема някаква. Камъните лъщят и мъдро мълчат. Някаква каменна романтика…

С Теа се запознахме ей така, на гарата, докато закъснявахме за влака. Потегляхме на онази експедиция за крепостта Червен и освен че се занимавахме всеки ден с камъни, понякога се и държахме като такива.

– Може ли да не си оставяш раницата на входа на палатката? Задръства всичко… и целият под е засипан с твои дрехи!

– Така ще ти е по-меко

– Аз обичам твърдо. Така че, хайде – разкарай меките си части.

Тайфата се хилеше на всяка нейна реплика и ме освиркваше за всяка моя. Изобщо, харесвахме я: дръпната и болезнено слаба, с остри черти и иронични очила, с винаги силно обтегната и вързана високо на тила коса. Видът й преливаше често от благ самурай до люта българска дива, а аз, безпомощен като мнозина други, хлътнах в блатото й.

Влязох далеч отвъд сигурната граница, в търсене на останки от крепостта.

Из Коренуване „Невидена река“

Advertisements

Празнуване с Дивите: Коренуване 4G

ноември 13, 2018

DSC_3975.JPG

Време е за празнуване, приятели!

Време е да обявим и новото Коренуване.
Тежко – цели четири „ж“-е, щото не спира от четири години.
Напоително, защото цяла река отприщи.
Близко, защото всеки открива себе си в него…

На 13 декември в Шизи Импро клуб ще се съберем за четвъртият рожден ден на спектакъла.

На тази дата:

– (само)Дивите вдигат див купон, щото свирят от, имаааа-нема, цяла година заедно;
– книгата Невидена река става на, немаааа-има, 6 месеца и 8 спектакъла;
– 77 години минават откакто България е обявила война на Америка (за последно);

…а представлението Korenuvane става на четири годинки.

DSC_3929.JPG

Поради гореизложилото се:

На  този 13 декември:
– Коренуване вдига тежко парти в Шизи клуба;
– На веселбата с Дивите ще разкажем, изсвирим и изпеем всичко, което можем от Невидена река и от други албуми и песни;
– На сцената ще се вихрят и всякакви други музиканти и гости в един етно-джем-сешън.

Но най-вече ще спретнем едно чудно, дълго и запомнящо се празненство.

Очакваме всички приятели,
читатели,
по-читатели,
слушатели,
послушници и непослушници…

…да се явите между сцената и бара на ШиЗи Импро Клуб / ShiZi Improv Club
на
13 декември,
20.00 ч.,
Четвъртък.
Вход: свободен, (Изходът: свободноизбираем)
парола: Празнуване.

Доскоро!


Невидена река @ Слънце Луна

октомври 8, 2018

Moro@Sunmoon_11.10.poster_n.jpg

Всъщност Радо ще разказва за Реката в четвъртък в Слънце Луна @Алабин 22 на много яката инициатива Storytellers Exhibition.

Ако искате да уловите потока елате към 20 ч. Най-късно в 20.30 ще почнем, но преди това ще има едни неща…

11 октомври

четвъртък

Слънце Луна Река…

 

 


SchizoPhOnia Фестивалът представя: KOPRIVA

септември 21, 2018
Schizophonia_Poster_A3_RGB_new
Туупа-loopa, започваме представяне на откачалките… ъъъ, на участниците в SchizoPhOnia: Фестивалът.
Разбира се, ще се спрем първо на дамата на събитието ни, първата лейди на вокалните лупинги и мелодичните виражи – многогласната и разнолика Kopriva.
Представяме я с едноименната й пилотна песен – нагледен уъркшоп по лууп-изкуство:

Историята:

Коприва-та Ваяна е родена край Голямата река в края на април 1989-а година.
Като дете мечтае да стане или космонавт, или певица.
Вярва, че е изпълнила и двете си мечти, защото пее от 5-годишна и пътува из Космоса… макар и не физически.
Участва в две групи като фронтмен: в електронното дуо GO’TOUCH’T и в психеделичното трио “Слонът на принцесата“.
Като Kopriva съществува от 2016-та година. Това е соловият й музикален проект, който по думите й е „една малка вселенка, по-голяма отвътре, която е за споделяне”.
Kopriva_bar_Rogers
И докато слушате песента, която ще ви заведе на много далечни места в Космоса, ето още нейни мисли, споделени от сърце:
„Определям себе си като пацифист. Темите, които ме вълнуват, са налудничавостта, тъгата, безвремието, самотата като естествени, нормални състояния.“
„В музиката си играя много роли едновременно и целта ми е да предам и да напомня на публиката знанието, че никой не представлява един образ, никой не е само с един лик.
Като море, което непрестанно се променя, но остава същото, едновременно всички живи същества сме двупосочно свързани в едно общо съзнание, ние сме Едно, следователно самотата не би трябвало да съществува…“
„Според мен любовта не е най-силното чувство, тя е най-естественото.“
Билети за фестивала – оттук:

 

 


Фестивалът на пробуждането

юли 11, 2018

IMG_20180706_090653

Мракът на Родопите покрива колата, светлините на Пловдив, после село Белащица, и остава само завоят след Гълъбово. После би трябвало да се изкачим до предния пост на фестивалната зона и да се втурнем в дивия купон на „Събуди се“ Експеримент №∞.

Часът обаче е почти 23.00, почти всички в колата спят, а аз съм все още яден и бесен на целия ден.

Всичко, което можеше, се обърка. Спешни задачи в работата в последния момент, забавяне на постерите за спектакъла. Бягай за палатка, бягай за шалтета. Карай като побъркан, за да уловиш последните слънчеви лъчи поне до Куклен. Поне до Пловдив… Е, хайде, до Пазарджик. А после се ядосвай в мрака по завоите.

В един момент бях на ръба да се откажа, да се върна, да потърся хотел, квартира, да скоча на другия ден само за моето изпълнение на феста и след това да дам газ наобратно.

Сега знам, че това е било само ревнивото покривало на съня, в който живеем ден и нощ в самоунищожителния ритъм на града. В задушния ни „сигурен“ свят и реалност.
Реалността не е това, което виждаш. Реалността е това, в което вярваш.

Стигаме предния пост. Има ме в списъка, брей. Човекът там се усмихва и ми подава чудната картичка-пропуск. „Окачи я на предното стъкло и… весело!“

IMG_20180707_102521

Спираме пред входа. Светлини сред дърветата, щастливи хора, глъч от деца (не са само моите!) и музика. Дишам с пълни гърди неочакваното спокойствие.

После виждам надписа върху фланелката на един от приближаващите хора. Той се усмихва, а аз… аз се разхилвам с глас като завършен идиот.

IMG_20180711_172051.jpg„Събуди се – това е само сън“.

Мотото на фестивала беше самата истина и тази година.

Да се събудиш означава да се откъснеш от нещо. Да счупиш навика, стената, границата. Да скъсаш цикъла на еднообразието. Да знаеш и да видиш, че има и друг свят.

Нощта изведнъж се оказва далеч по-светла и по-интересна от деня, който бяхме оставили зад себе си. Защото стигнахме на Уейк-Ъпа!

Благият младеж на информационния център се усмихва като някакъв премъдър дядо и кима: „Много хубаво, че сте се решили да тръгнете още днес. Тук е вълшебно място за деца“.

Не само за деца! – бих извикал аз сега.

…После реката се нахвърля върху нас и ни повлича.

Снабдяват ни с карта на огромният „Събуди се“ лагер. Сергии за всевъзможна храна, за дрехи и напитки опасват една чудна тополова горичка. В самия й край, на най-високото, е изградена сцена на поне десет метра над земята. Екзалтирана група забива див етно-джаз, който кара кръвта ми да закипи.

IMG_20180706_094545

Надолу е лагерът, нагоре – детската зона, „Насам-насам!“ пък е бар-зоната с китната самодивска сергия на Еньовата мастика. Оттатък реката са стрелбите с лък, търсачите и ларпърите, до тях са въжените стъбли и тролея, тролея…

IMG_20180706_210205

Преминаваме край големите куполни къщи, после откриваме своето местенце. Опъваме палатката, но превъзбудени и нетърпеливи не можем да заспим, като всичките деца наоколо. Лягам в чувала извън палатката и решавам, че утре ще спя до късно. Стига Райко да позволи.

Още по изгрев обаче открехвам клепач, за да видя червените мъгли над Пловдив, озарени от прииждащия поток на светлината. Опитвам се да поспя още малко, но не би – нещо друго се размърдва на шалтето около мен. Надигам се – навсякъде ври и кипи от големи червени горски мравки. Няма нужда да скандират къде се намирам – походът им е ясна подкана да се привдигна и да се хвърля в невероятното преживяване, което ме чака.

Когато се разминаваш с някой човек на „Събуди се“ фестивала, можеш да разбереш дали е за пръв път, дали просто е за първи ден, или е вече старо куче.

Хората, които кацат като от небето и са за първи път тук несигурно само кимат с полуусмивка на твоето „Добро утро!“. Тези, които са вече са направили ден-два стаж ти се усмихват по-широко и отвреме-навреме измрънкват едно учудено „Добър“ (Познаваме ли се?). Виж старите кучета, и оцелелите до края на всичките шест дни, поздравяват всеки като стар съсед, и не пестят лафа и усмивките.

Мога много да разказвам за тези откраднати два дни будност. Свирихме и пяхме с най-различни музиканти и танцьори, ядохме странни палачинки от нахут с кюфтета от елда и пихме ягодови соди и живи бири. Катерихме се по въжени стълби, бяхме на лекции с приказки, йога и уъркшопи за всевъзможни практики. Особено впечатляваща бе работилницата на читалище Канатица за народно пеене в съботата, в която взеха участие пъстър набор от музиканти.

IMG_20180706_095734.jpg

Настана вечерта, в която Коренуване щеше да разкаже своята приказка „Невидена река“. Докато се качвах по дървената стълба, се чувствах много странно – сякаш щях да чета книга на сцената на стадион Уембли. От висотата на тополите гледката те сграбчваше за гърлото – напред са хората, поляната сред тополите със стотици разноцветни хамаци, назад пък е целият фестивален лагер, реката, палатки, въжета и небеса. „Къде започва една история?“ С твоето включване в нея, разбира се…

IMG-20180706-WA0001

Концертът мина като един миг. Хубавият, мощен звук (благодаря на Митака от Пазарджик!) понесе историята на Радо, и сипа керосин на гласа ми. Поздравът накрая беше за окичените с цветя самодиви от Еньовата сергия.

IMG-20180706-WA0000

На сцената след „Коренуване“ заваляха интересни събития – писателски четения, пънкарски изпълнения, както и уникалният завършек на вечерта – невижданата етно група (за която не можех да повярвам, че не е българска) „Блато Злато“. Отидете на сайта им, заслужават си да бъдат чути.

Четвъртият ден на фестивала за съжаление за нас беше последен. На никой не му се тръгваше. Имаше нещо диво и искрено, нещо истинско и животодаряващо на това могъщо място, с тези свежи хора.

korenuvane wakeup fest 2018 poster

Благодаря на организаторите за чудния фестивал, за поканата да участвам и въобще за възможността да бъда част от този вълшебен сбор на култури и човеци от цял свят.

До скоро будуване отново, приятели.

 

 

 

 

 


Коренуване с Дивите през виде(л)ото на Евгени

юни 26, 2018

Приятели,

На 28-ми юни иде повторението на концерта-премиера на Коренуване с оркестъра на Дивите и книгата „Невидена река“:

Този път ще гостуваме на любезните домакини в Зала за събития „В Парка“ (над кино Люмиер, в малкото НДК).

За тези от вас, които не успяха да присъстват, и може би не знаят какво ги очаква, представяме piece-of-art видеото на Евгени Богданов от онази незабравима първа вечер в Шизи Импро клуб.

Ще се радвам да се видим в четвъртък!

 

 

 


Три и половина покани за Коренуване

юни 19, 2018

Poster_V.Parka_28.06_FB-sm

Здравейте, приятели,

Тази седмица ще ви посипя със смелия си спам от 3.5 покани за мои събития и истории от Коренуване :)))

Невидена река ще тече през юни и юли на няколко места из България.
Първото от тях ще се случи още утре, 20 юни от 19.00 ч., на благотвoрителния концерт „20 години чистене“ организиран от „За Земята“ в Grindhouse skateclub, където ще разкажа и изпълня част от историята и песните от „Невидена река„.
Следващата седмица, на 28-ми, последният четвъртък от юни, с оркестъра на Дивите ще повторим премиерата на книгата – отново ще свирим и разказваме книгата и всички песни от албума в зала „В парка„, която се намира над кино Люмиер, в малкото НДК. (Бонус тук е плакатчето за този концерт)
Третото и последно засега е участието ми с Коренуване на едно вълшебно място:
фестивалът „Събуди се! Експеримент №∞ от 4 до 9 Юли„, който ще събере множество интересни събития не къде да е а на Родопите, Куклен, местността Чиирите. Там, на 06 юли, петък, от 16 ч. Коренуване ще разкаже и изпее дългата версия на Невидена река.
А половинката събитие що е? То е цяло и е чудо и е допълнение към родопския фестивал… На следващия ден след Реката, 07 юли, следва нова история – акустичният вариант на „Да опазиш Сребра невяста“. Тя ще бъде изпълнена в уютния кът на читалище „Канатица“.
Ако имате нужда от пътепоказатели или друга помощ – пишете, пищете или по друг начин кажете, ще се отзовем своевременно.
Доскоро, весело и шарено!

%d bloggers like this: