Познавам Григор Гачев от доста време като блогър, и за съжаление едва от скоро като човек. Казвам за съжаление, защото да срещнеш сродна душа е страхотен късмет, но е добре и да споделите повече време заедно.
Един изключително позитивен и отзивчив човек, Григор се отличава с нещо, което е доста кът напоследък при големите мъже – щедро, добро сърце и здрава ръка. Може би някой ще се учуди на думите ми, но помислете – именно тази комбинация не е често срещана в обществото ни. Можеш да видиш или здрави, добре сложени самци, току слезли от клона, или нерешителни, свити добродушковци. Да срещна такъв човек, който е едновременно много сериозен и малко фантазьор, беше изненада за мен.
Оказа се обаче, че това не е всичко. Отново, както се случва през годините с хората, които се радваш да познаваш, не бях видял цялата картина. Не само чудовищата са многопластови като глава лук, ако трябва да цитираме Шрек.
Бях видял човека, блогъра и професионалиста Григор Гачев. Но не бях имал възможността да се срещна с писателя Григор Гачев.
Сблъсках се с този свой пропуск след като попаднах на част от неговата книга „Ортодокс”, публикувана в новия Алманах Фантастика 2010/2011. Заех се да го поправям усърдно (пропуска, не алманаха 
), но междувременно реших да напиша някой ред за този „жив, бодлив и бликащ от хумор и остроумни идеи роман”.
Ревюто може да прочетете тук – в сайта за новини в областта на културата “Словеса“. Останалото – в Алманаха Фантастика…
