Перкулес пее, Богът на лудите, търси сватбари, да се напие с мозък до дъно…
Перкулес маха, с брадвата гумена, страстно забила в тила му чело;
Перкулес вярва идват несгоди за тези, които е несгоден света,
Перкулес влачи луди със себе си, стари чавкари и кукувици;
Перкулес мачка пълните шепи с грозде от въздух, вино от дим, хляб от шеги…
Перкулес вижда винаги кой е склопил очите му с шепи отзад
Перкулес стига дето приятелят го е поискал, без него дори,
Перкулес пери, плава в канавките, чака часът ти да тресне света,
Перкулес знае - станат ли лудите, Богът им може да легне да спи…
септември 3, 2007 в 6:04 pm |
Пеят и лудите – с бога си, Перкулес – пеят и тромаво влачат крака
Махат и лудите – страстно със брадвите – богът им дал им е свойта глава;
Вярват му лудите – несгодите чакат ги – Перкулес ражда отново света
Влачат се лудите – влачат и бога си – меко обгръща ги с пръсти калта
Пият дима и мляскат с шегите -дави се с вино и кряска кръвта;
Гледа ги Пекулес – жадни очите им – викат го, дърпат го – никой не спи
Лудите знаят – легне ли Перкулес, никой не може нощта да спаси